Имало едно време

Деветнайста глава

Мислех си, че кошмарите са си отишли.

Бях сбъркала.

В първия момент не различих къде съм. Виждах само гора. Беше толкова слънчево, приятно. Нищо общо с предишните пъти.

Листата се поклащаха от почти неуловим бриз.

А пътеката беше широка и абсолютно равна.

Отново се опитах да избягам. Почти се блъснах в твърдата стена от дънери, която изникна пред мен. А над мен се беше образувал купол от листа и гъсто сплетени клони.

- Не искам да отивам - почти проплаках. Но нямаше кой да ме чуе. Нямаше кой да ми помогне.

Къде отиде смелата Ванеса от предните пъти? Къде отиде безстрашната?

В коя миша дупка се свря?

Стиснах юмруци, впивайки нокти в дланите си. Можех да се справя. Беше просто един кошмар. А края му се очертаваше.

Но когато най-сетне излязох на острия ръб, а кецовете ми се провесиха над морската вода, паниката ме хвана за гърлото. Стената зад мен беше все така гладка и съвършена. Искаше ми се да нямах толкова малко избор.

Ръбът отляво започна да се рони. Трябваше да побързам.

Но не исках. Макар и морето да изглеждаше съвършено спокойно, плашеше ме тъмната бездна, която се криеше под тази красива повърхност. Плашеше ме и необятността на водата, колко лесно те убиваше. Една от най-силните природни стихии.

А аз щях да скоча през глава в нея.

Ръбът и отдясно започна да се рони. Нямах повече време.

Поех си последна дълбока глътка въздух и сърцето ми запърха. Без да броя до три се засилих и се врязах в огледалната повърхност.

Когато отворих очи, се намирах почти на дъното. Виждах пясъка на пет метра под себе си и повърхността на водата над мен. Но знаех, че няма да достигна нито едно от тях. Не можех да се боря със собственото си съзнание.

Очаквах гласът от предния път да ме насочи. Заоглеждах се. Слънцето рисуваше вълшебни шарки по голите ми ръце, а косата ми се виеше около лицето. Днес нямаше нищо страшно в морската шир.

Затворих очи и заставих мускулите си да се отпуснат. Само сърцето ми продължи да блъска силно. Все така бях уплашена. Не владеех положението. Само имах илюзията за това.