Имало едно време

Трийсет и втора глава

Ръцете ми трепереха, докато тихомълком отключвах външната врата. Часът минаваше дванайсет и, ако майка ми надушеше, че излизам, щеше да ми откъсне главата. Докато натисках бравата, се молех на всички богове, които знаех, Цербера да не се събуди.

Явно тази нощ имах късмет.

Може би беше реванш, заради кошмарната седмица. Заради всички проляти сълзи и телефонни разговори. И за мълчанието. За това, че когато исках да говоря с някого, с него, той мълчеше.

Скръстих ръце пред гърдите си и потреперих. Октомври беше показал студените си зъби и сега хапеше всеки, имал неблагоразумието да не се облече по-плътно.

Улиците бяха пусти и за миг се притесних. Но не можех да направя това по друг начин. Трябваше ми усамотение. Трябваше да помисля спокойно. И нещо дълбоко в мен тътнеше, стенеше и крещеше да ида сред дърветата.

Ако бях избрала деня, може би щях да ида до Борисовата. Но не исках да се отдалечавам много от вкъщи, затова щях да се задоволя с градинката малко по-надолу по улицата.

Вятърът се вряза остро в мен и аз спрях насред улицата. Може би не беше най-добрата идея да бягам от вкъщи точно сега.

Не бъди страхливка, Ванеса.

Продължих упорито надолу по улицата, където обаче рязко завих наобратно. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите, минавайки напряко между блоковете. Нощта в тих квартал носи доста страхове. Като бездомници и кучета.

В крайна сметка успях да достигна целта си. Седнах на една замръзнала пейка и опрях глава на ръцете си. Трябваше да помисля преди да взема някое прибързано решение.

Като това да избягаш от Ирландия?

Понякога сама се отвръщах от себе си.

Това сега е по-сериозно.

Стиснах зъби и с премръзнали пръсти измъкнах плика. Тънката бяла хартия се гърчеше в ръцете ми.

Сърцето ми бавно и уравновесено заблъска в гърдите ми. Тътенът му отекваше из цялото ми тяло.

Вторачих се в писмото. Когато го отворех, щях да си изясня много неща.

А дали вече не си си го изяснила?

Поклатих глава. Трябваше да се убедя.

Внимателно разчупих сребърния печат и си поех дълбока глътка въздух.