Имало едно време

Петнайста глава

Успях умело да избягвам Камерън до сряда сутринта, когато се сблъсках с него на път за банята. Дръпнах се като опарена - прекрасно знаех, че нямаше такова влияние върху мен, ако беше на поне метър разстояние, и си продължих по пътя. За миг ми се стори, че иска да каже нещо, но не му дадох тази възможност - скрих се в банята.

Понеже не знаех какво да очаквам от гостите ни се облякох с къси панталонки и раирана блуза - сякаш отивахме на яхта, не в задния ни двор. Сложих си очна линия и червило - все по-често прибягвах до грима, като защитен механизъм. Сплетох си косата и слязох при останалите, за да видя какво се случва.

Изабела за пръв път от много време имаше вид на спретната. Лиъм се беше издокарал, както и господин Блейк. А за Камерън просто нямах думи.

Беше облякъл същия тъмносин цвят панталони като моите, само че по-дълъг вариант. А бялата му блуза прилепваше толкова плътно, че на всеки щяха да му потекат лигите.

Врътнах се раздразнено и излязох в задния двор. На поляната до беседката беше опънато голямо карирано одеяло и върху него имаше цели три кошници с храна, опаковани засега, за да се предпазят продуктите от буболечки.

Скръстих ръце, когато Камерън небрежно се появи от едната ми страна.

- Харесва ли ти?

- Много английско - вдигнах вежди аз.

Чух го как се засмя, но Иза изкрещя нещо възторжено.

- Хайде, мисля, че гостите ни пристигнаха.

Камерън се опита да хване ръката ми, но аз я издърпах. Втори път нямаше да допусна същата грешка.

Бях на края на опашката от хора, които поздравяваха. Първото нещо, което грабна вниманието ми, бяха двете момченца на възрастта на Иза, които бяха като две капки вода. Дори рижите им коси стърчаха по един същ начин. После видях дългокракото момиче с прекрасна, червеникава коса, което се уви като лиана около Камерън.

Стиснах зъби и се извърнах. Не ми трябваше гледката на поредното му завоевание.

- Здравей - някой изникна пред мен.

Насилих се да се фокусирам върху момчето ми насреща. Беше привлекателно - доста по-високо от мен, но не чак колкото Камерън, със зелени очи и тъмна коса. Лицето му беше покрито с лунички, а на бузите си имаше трапчинки.