Стоях със скръстени крака на леглото, а дневникът лежеше отворен пред мен.
В главата си изреждах всички причини, поради които да прочета тези няколко оставащи листа, нямаше да ми повлияе. В един момент си вярвах, в следващият се разколебавах.
След вечерята събрах достатъчно кураж, за да се върна и да проверя дали халката е все още там. Не се изненадах, когато не я заварих. Облекчението ме заля на вълни, след което си спомних тайното си притеснение, че може би полудявам.
Но после видях изсъхналото цвете и си казах, че може би не съм чак толкова луда, за колкото се имам.
Прокарах пръсти през косата си и вдишах дълбоко.
Няма страшно, Ванеса, няма нищо страшно.
Допрях пръст до страницата и го прокарах надолу. Наведох се напред и започнах да чета.
Повече не мога да чакам, за да видя Еланиел. Имам нуждата да се уверя, че тя е добре. Че нищо не й се е случило. Да вървят по дяволите братята ми, тази вечер ще ида да я видя.
Изчаках всички да заспят преди да поема към гората. Взех възможно най-много предпазни мерки, за да не ме проследят. Често спирах и се оглеждах, докато не навлязох във владенията Й.
Еланиел беше в отлично състояние и много се зарадва да ме види. Но не можеше да ми отдели много време - имало проблем в града й и тя трябвало да го реши незабавно.
Бях доволен и на краткия час, който прекарах с нея. Отново се изумявам колко божествено красива е. Дългата й руса коса. Ледените й очи. Бялата й кожа. Стройното й тяло. Тя беше просто божествена.
За мое съжаление Еланиел накара Аяс да ме изпрати. Опитах се да го убедя, че не е нужно, но елфът не искаше и да чуе. Определено не се притесняваше, че ще се изгубя - по-скоро искаше да се увери, че ще се махна.
Докато се връщах, чух шум. Реагирах инстинктивно и се скрих в короната на едно дърво. На няколко метра от скривалището ми минаха братята ми и говореха тихо. Не успях да доловя много.
Когато те отминаха, аз се върнах в къщата. Те се прибраха призори и изглеждаха недоволни. Не бяха открили това, което търсеха.
Попитаха ме дали е била хубава среднощната ми разходка и се опитах да изкопчат някакъв отговор от мен за това къде ходя. Не получиха нищо и се ядосаха.
YOU ARE READING
Имало едно време
FantasyИмало едно време момиче, което се бояло да повярва ... Имало едно време момче, което се влюбило ... Имало едно време мъж, който погубил древно кралство ... Имало едно време войн, който предал народа си ... Имало едно време една история и едни дневни...