Двайсет и първа глава

270 21 2
                                    

Стоях със скръстени крака на леглото, а дневникът лежеше отворен пред мен.

В главата си изреждах всички причини, поради които да прочета тези няколко оставащи листа, нямаше да ми повлияе. В един момент си вярвах, в следващият се разколебавах.

След вечерята събрах достатъчно кураж, за да се върна и да проверя дали халката е все още там. Не се изненадах, когато не я заварих. Облекчението ме заля на вълни, след което си спомних тайното си притеснение, че може би полудявам.

Но после видях изсъхналото цвете и си казах, че може би не съм чак толкова луда, за колкото се имам.

Прокарах пръсти през косата си и вдишах дълбоко.

Няма страшно, Ванеса, няма нищо страшно.

Допрях пръст до страницата и го прокарах надолу. Наведох се напред и започнах да чета.

Повече не мога да чакам, за да видя Еланиел. Имам нуждата да се уверя, че тя е добре. Че нищо не й се е случило. Да вървят по дяволите братята ми, тази вечер ще ида да я видя.

Изчаках всички да заспят преди да поема към гората. Взех възможно най-много предпазни мерки, за да не ме проследят. Често спирах и се оглеждах, докато не навлязох във владенията Й.

Еланиел беше в отлично състояние и много се зарадва да ме види. Но не можеше да ми отдели много време - имало проблем в града й и тя трябвало да го реши незабавно.

Бях доволен и на краткия час, който прекарах с нея. Отново се изумявам колко божествено красива е. Дългата й руса коса. Ледените й очи. Бялата й кожа. Стройното й тяло. Тя беше просто божествена.

За мое съжаление Еланиел накара Аяс да ме изпрати. Опитах се да го убедя, че не е нужно, но елфът не искаше и да чуе. Определено не се притесняваше, че ще се изгубя - по-скоро искаше да се увери, че ще се махна.

Докато се връщах, чух шум. Реагирах инстинктивно и се скрих в короната на едно дърво. На няколко метра от скривалището ми минаха братята ми и говореха тихо. Не успях да доловя много.

Когато те отминаха, аз се върнах в къщата. Те се прибраха призори и изглеждаха недоволни. Не бяха открили това, което търсеха.

Попитаха ме дали е била хубава среднощната ми разходка и се опитах да изкопчат някакъв отговор от мен за това къде ходя. Не получиха нищо и се ядосаха.

Имало едно времеWhere stories live. Discover now