Имало едно време

Четвърта глава

Камерън беше приел прекалено присърце идеята да ми покаже библиотеката, затова ме изтръска от леглото в осем сутринта.

- Махай се – изръмжах, когато дръпна завивката ми надалеч.

- Ставай, поспаланке – почти изпя той.

Изсумтях и измърморих нещо нечленоразделно, след което се обърнах на другата страна и се опитах да заспя отново.

- А, не, не – засмя се той.

После постави ръце отстрани на дюшека, натисна го и ме изтъркаля до себе си, докато единствената ми преграда да не падна бяха ръцете му.

- Ммм – измърках аз.

Ръцете му бяха силни и топли, и аз се свих на охлювче. Смехът му отново прозвуча над мен, но този път изпрати тръпка по гръбнака ми.

- Хайде, Неса, време е да ставаш – прошепна той.

Поклатих глава в отрицание и стиснах очи по-силно. Исках да поспя още малко.

- Неси – повика ме той отново.

Направих се, че не го чувам. Камерън дръпна едната си ръка и краката ми тръгнаха да падат, но той ме хвана под коленете и ме завъртя, така че да може да ме вдигне. Накрая ме подхвана на ръце и ме вдигна. Това ме събуди по-бързо и от ледена кофа с вода.

- Пусни ме! – изпищях аз.

- Само ако обещаеш да станеш.

- Станала съм! – сопнах се.

Той ми се ухили доволно, но не ме пусна.

- Добре, добре – побързах да обещая, молейки се да не ме изпусне.

Камерън ми се усмихна още веднъж и ме пусна да стъпя, при което аз залитнах и го хванах за ръка, повличайки го с мен на леглото. Изведнъж лицето му се оказа на сантиметри от моето и аз напрегнах всички сили, за да го избутам по-далеч от мен.

- Махни се – казах през стиснати зъби, молейки се да не разбере колко силно бие сърцето ми.

Той се надигна и излезе, оставяйки ме да се преоблека. После едвам ме дочака да си изям закуската, от която той самия погълна стабилно количество. Накрая почти ме завлече до библиотеката.

Подозрението, което изпитвах от началото на сутринта при вида на новопридобития му ентусиазъм, се изпари, а на негово място застана чисто и неподправено възхищение, когато влезнах в просторното помещение. Книгите ме заобикаляха, на където и да се обърнех. Бяха прилежно подредени по рафтовете и натрупани на нестабилни купчини по ъглите, бяха стари и нови, бяха евтини и скъпи. В стаята просто цареше някакъв необуздан хаос и невероятна хармония едновременно.