Имало едно време

Шестнайста глава

Излизах от банята. Едната хавлия беше увита около тялото ми, а с другата си подсушавах косата, когато Камерън излезе от стаята си.

- Приятна ли ти беше компанията на Кълън днес? - попита сприхаво той.

Намръщих му се.

- Ами тази на Колийн? - срязах го.

- Определено си имаше своите плюсове.

Усмивката, която виждах върху лицето му, не ми харесваше. Опитах се да го подмина, за да си стигна до стаята, но Камерън ми беше препречил пътя.

- Разкарай се - изръмжах.

- Кълън е играч - скръсти ръце Камерън. - Не е добра партия.

Вдигнах вежди раздразнено.

- Не съм чак толкова наивна - врътнах очи.

- Аз само да ти кажа. Като те гледах как му се върза днес, определено не ми изглеждаше застрахова срещу чара му.

Да, беше чаровен колкото умрял плужек.

- Имам си един по-голям брат, нямам нужда от втори - срязах го повторно.

- Лиъм не познава Кълъм.

Въздъхнах раздразнено.

- Искам да си ида в стаята - кисело заповядах.

- Обмисляш ли да се видиш с Кълъм отново?

Вдигнах поглед към него. На пръв поглед тона му, стойката му, всичко беше толкова небрежно. Но имаше една искрица в погледа му ...

- И какво, ако е така? - предизвикателно отговорих.

- Ще ти разбие сърцето, ако преди това не те вкара в леглото - мрачно обобщи Камерън.

- На мен не ми се стори такъв тип, докато си говорехме - продължих аз.

- Довери ми се, такъв е. Освен това не е и кой знае колко приятен.

Вдигнах вежди.

- Определено е доста чаровен.

Ето я отново тази искрица в погледа му. Усмивка задърпа краищата на устата ми, докато чаках поредното доказателство.

- Противен е. Трябва да ми се довериш.

Вдигнах вежда.

- Мисля, че си изгуби това право - сопнах се.

- Не трябваше да му даваш такива сигнали днес - обвини ми Камерън.

- Какви сигнали?