Имало едно време

Двайсет и седма глава

Целият следващ ден прекарах затворена в стаята си, разучавайки различни маршрути, с които да стигна до Дъблин. Не обмислях да казвам на никого преди да се кача в проклетият самолет за България.

Бях стегнала целия си багаж и бях запазила билет. Щях пеша да ида до Корофин, от където щях да хвана автобус за Дъблин. Пътят беше дълъг и имаше три спирки, но щях да го преживея.

По план трябваше да съм в София около единайсет вечерта.

Въздъхнах. Брат ми щеше да се побърка.

Изтърпях вечерята - единственото хранене за деня, на което присъствах, смълчана и спокойна. Надявах се никой да не ме заподозре.

Камерън се опита да ми привлече вниманието няколко пъти, но аз упорито го игнорирах. Почти си помислих, че съм му избягала, когато ме хвана на стълбите.

- Ванеса? Може ли да поговорим?

Намусих се насреща му.

- Какво?

- Исках да видя дали си размислила? За идването с мен?

Бледата искра надежда угасна, когато поклатих глава.

- Съжалявам, Камерън, но не мога да дойда с теб.

Дръпнах лакътя си от ръката му и продължих към стаята. Чух го как ме последва. Пред вратата се спрях и се обърнах към него.

- Мога ли сега аз да те попитам нещо?

Още едно парченце от пъзела се беше наместило.

- Как е името ти? Елфическото ти име?

Видях го, че се смути. Безмилостно задълбах.

- Каемер ли е? - буквите се подреждаха странно в устата ми.

Камерън леко се засмя и поклати глава.

- Произнася се Кемер - поправи ме той.

Кимнах.

- Хубаво.

- Чакай ... А-аз ... Искам да ти кажа нещо - спря ме отново Камерън.

Обърнах се към него и зачаках.

- Относно ... приятелката ми - поясни той.

Виждах, че се колебае. Сега аз бях тази, която таеше надежда.

- Нещата са много по-сложни от простата връзка, която си представяш. Тя е Висш Елф и е голяма чест за Нисш Елф като мен да има възможността да сключи подобен брак.