Имало едно време

Осма глава

Още на следващата сутрин се сдобрихме с Лиъм. Бях му простила още след като излезе, но беше хубаво от време на време да си спомня, че държи на мен.

Нещата с Изабела не протекоха толкова спокойно.

- Извинявай, че ти не можеш да губиш, Неси - каза Иза с най-захаросаното си гласче.

Ако убийството беше законно, тази малка напаст нямаше да е сред живите много отдавна.

Прекарах деня с Лиъм, който ми разказа за проучванията на господин Блейк. Зарадвах се като видях колко развълнуван беше. Отдавна не се беше впускал така в нещо.

- Ванеса? Вечерята е готова! - Камерън почука на вратата и после самия той се изнесе.

Не бях сигурна как се чувствам спрямо него все още - докато се скатавах в библиотеката с Лиъм, двамата с американското момче бяхме имали възможността само да се заядем по време на обяда, което не беше добре прието от никой - освен от Изабела.

Набързо се погледнах в огледалото - бях положила минималните усилия, за да изглеждам добре тази вечер, и после тръгнах да излизам. Но по пътя към вратата дневникът хвана окото ми. Спомних си розата от миналата нощ.

Как съм могла да я пропусна?

Присвих очи срещу твърдата корица - дори ръбовете на рисунките бяха леко протрити, сякаш са били там дълго време.

Логичната част от мен отказваше да признае, че е пропуснала нещо толкова очевидно, а една друга част ми казваше: Може би просто започваш да виждаш света наистина.

Студено чувство пропълзя в гърдите ми и аз оставих дневника настрана. Побързах да се присъединя към останалите в трапезарията. Докато се настанявах, забелязах как Камерън ми метна кратък, заинтригуван поглед. Усетих го няколко пъти - как се плъзга нагоре-надолу.

Скрих усмивката си и го игнорирах.

Успяхме да не се заяждаме по време на вечерята, но после, докато се качвахме към стаите, отново усетих онзи поглед. После една тънка, иронична усмивка се разположи на лицето му и аз веднага застанах в отбранителна позиция.

- Какво? - попитах, скръствайки ръце. Бяхме точно пред стаята ми и се бях облегнала на рамката на вратата.

Камерън лежерно пъхна ръце в джобовете си и повтори действията ми.

- Можеш следващия път да не се стараеш толкова, за да ме впечатлиш, красавице - измърка той.