Както и очаквах, Камерън ме заведе в стаята си.
Седнах на леглото и зачаках. Но като че ли момчето имаше план да разтяга процеса до края на нощта. Донесе ми вода, после внимателно прибра малкото разхвърляни дрехи по пода и чак тогава седна до мен.
Лицето му изразяваше безкрайно безпокойство и някаква тиха увереност, че ще се справи. Че ще ме накара да разбера.
- От къде да започна? - зачуди се той.
Стиснах устни раздразнено.
- От началото. Започни от началото.
Камерън ми се усмихна уморено.
- Добре тогава ...
После си пое голяма глътка въздух и заразказва. Думите се лееха като водопад от устата му.
- Ти си наследница на Аяс Силвърсторм. Наследница на цяло едно кралство, издигнато от пепелта.
Устните му продължиха да се мърдат, но аз бях зацепила на ,,наследница на Аяс Силвъртсторм".
- Момент - прекъснах го аз. - Аяс? Онзи Аяс от историята на господин Блейк?
Камерън ми се усмихна развеселено.
- Да. Вероятно Кеир ти е казал, че след като братята му разрушили единият Път, пламъците достигнали и столицата. Дълги години нямало ни вест, ни кост от оцелелите, но Аяс успял да възроди кралството на сестра си.
Кимнах неуверено.
- Нямам представа кога точно в картината се появяваш ти, но помня, понеже бях малък по онова време, когато Аяс съобщи, че има наследница на трона. Полуелф. Гражданите, разбира се, бяха недоволни - по начало Аяс не би трябвало да управлява. Мъж не се беше възкачвал на трона в продължение на хилядолетия, а това, повярвай ми, е дълго време.
Усещах как мозъкът ми започва да се разтапя.
- Не знам дали ще разбереш, но ние се делим на Висши и Нисши елфи. Нисшите елфи са полуелфи - понякога с елфически признаци, понякога с човешки. Висшите елфи са като баща ти - чистокръвни. Обичайно те управляват.
Тогава аз каква бях? Полуелф? Тоест нисш елф?
Кръвта ми замръзна. Аз бях човек. Точка.
- Продължавай - подканих го аз, когато усетих, че е спрял да говори.
- Всеки елф, независимо от ранга си, има своя орис. Някои са орисани да управляват, други са орисани да скитат, трети са орисани да бъдат пазители на традициите и така нататък. Моята орис е да бъда Пратеник.
YOU ARE READING
Имало едно време
FantasyИмало едно време момиче, което се бояло да повярва ... Имало едно време момче, което се влюбило ... Имало едно време мъж, който погубил древно кралство ... Имало едно време войн, който предал народа си ... Имало едно време една история и едни дневни...