Двайсет и шеста глава

254 20 0
                                    

Както и очаквах, Камерън ме заведе в стаята си.

Седнах на леглото и зачаках. Но като че ли момчето имаше план да разтяга процеса до края на нощта. Донесе ми вода, после внимателно прибра малкото разхвърляни дрехи по пода и чак тогава седна до мен.

Лицето му изразяваше безкрайно безпокойство и някаква тиха увереност, че ще се справи. Че ще ме накара да разбера.

- От къде да започна? - зачуди се той.

Стиснах устни раздразнено.

- От началото. Започни от началото.

Камерън ми се усмихна уморено.

- Добре тогава ...

После си пое голяма глътка въздух и заразказва. Думите се лееха като водопад от устата му.

- Ти си наследница на Аяс Силвърсторм. Наследница на цяло едно кралство, издигнато от пепелта.

Устните му продължиха да се мърдат, но аз бях зацепила на ,,наследница на Аяс Силвъртсторм".

- Момент - прекъснах го аз. - Аяс? Онзи Аяс от историята на господин Блейк?

Камерън ми се усмихна развеселено.

- Да. Вероятно Кеир ти е казал, че след като братята му разрушили единият Път, пламъците достигнали и столицата. Дълги години нямало ни вест, ни кост от оцелелите, но Аяс успял да възроди кралството на сестра си.

Кимнах неуверено.

- Нямам представа кога точно в картината се появяваш ти, но помня, понеже бях малък по онова време, когато Аяс съобщи, че има наследница на трона. Полуелф. Гражданите, разбира се, бяха недоволни - по начало Аяс не би трябвало да управлява. Мъж не се беше възкачвал на трона в продължение на хилядолетия, а това, повярвай ми, е дълго време.

Усещах как мозъкът ми започва да се разтапя.

- Не знам дали ще разбереш, но ние се делим на Висши и Нисши елфи. Нисшите елфи са полуелфи - понякога с елфически признаци, понякога с човешки. Висшите елфи са като баща ти - чистокръвни. Обичайно те управляват.

Тогава аз каква бях? Полуелф? Тоест нисш елф?

Кръвта ми замръзна. Аз бях човек. Точка.

- Продължавай - подканих го аз, когато усетих, че е спрял да говори.

- Всеки елф, независимо от ранга си, има своя орис. Някои са орисани да управляват, други са орисани да скитат, трети са орисани да бъдат пазители на традициите и така нататък. Моята орис е да бъда Пратеник.

Имало едно времеWhere stories live. Discover now