Омразата е синоним на любовта

Запознанството

Ема

Събудих се от дразнещия звук на алармата. Не ми се ставаше, но в противен случей щях да закъснея за първия учебен ден. Затова станах от леглото и се запътих към банята. Извърших обичайните си процедури и излязох от банята. След това се запътих към гардероба. Избрах светла рокля с флорални мотиви и я съчетах с бели кецове. После се погледнах в огледалото и разбрах,че съм  забравила колието. То е много ценно за мен. Прилича на сребристо очертание на малко облаче, покрито с камъчета. Сложих си го, взех си раницата от леглото и слязох на закуска.

-Здравей татко-поздравих го и седнах на масата.-Какво има за закуска?

-Има гофрети-каза татко и се усмихна-Ти как си?Вълнуваш ли се?

-Да се вълнувам? Няма смисъл. Ден като всеки друг.-казах спокойно аз.

Видях как надеждата на татко си отиде заедно с усмивката. След като се нахраних, тръгнах за училище. Не беше нужно да вървя повече от 10 минути, защото живея близо до гимназията. След като влязох в училище почнах да се оглеждам за моите най-добри приятелки. Те са Соня,Ани и Мелъни. Те са прекрасни. Соня е добра, срамежлива и много красива. Ани е забавна,мила и много бъбрива. А Мелъни е по-избухлива. Тя въобще не обича да чака, но и не обича да й дават зор. Много е добра,но не показва своята обич на всеки и много я обичам , но прекалено лесно се  ядосва. Но с нея винаги е забавно.

Тъкмо когато щях да тръгвам към кабинета па математика видях момичетата. Те си говориха нещо с господина по история. Но ако трябва да сме по-точни, господина им се караше. Аз се засмях при гледката и момичетата ме видяха. Те се извиниха на господина и тръгнаха към мен.

-Здравейте момичета-казах с голяма усмивка-Какво стана? Имаме проблеми още от първия ден?

-Ха, ха, ха, много смешно! Скара ни се, че дъвчим дъвка в училище, макар че е позволено-каза тя и скръсти ръце пред гърдите си.

-А при теб какво става? Защо закъсня?-попита Ани през голяма и искрена усмивка.

-Съжелявам хора,но закусвах с татко.-казах аз и се усмихнах умилително.

-Простено ти е,но хайде да тръгваме,защото ще закъснеем за час!-каза Соня и се усмихна, а аз се засмях.

-Защо се смееш? Не е смешно. Ако закъснеем ще ни пишат отсъствия-каза притеснено тя.

-Смея се, защото се притесняваш прекалено много. Но си права, нека да тръгваме за час, защото след малко ще бие звънеца.-казах аз и звънеца звънна. Момичетата ме погледнаха учудено. Все едно имам три глави.

-Какво? Просто погледнах часовника.-казах аз и дигнах китката, на която носех часовник. Всички се засмяхме и тръгнахме към кабинета по математика. Седнахме на чиновете си и в този момент госпожата влезе, а ние станахме от местата си.

-Добро утро, ученици. Надявам се да сте прекарали добре лятото. Сега може да седнете.-каза госпожата и седна.

Всъщност часовете не бяха скучни, както очаквах. Всички учители бяха много усмихнати и щастливи. Чудя се как може да се радват, че се връщат на работа, но се развам, че са в настроение. През първите часове само си говорихме и се смеехме. След като свърши третия час тръгнахме към столовата. С момичетата влязохме и си взехме обяд и кафе. Когато вървяхме към масата едно момче ме блъсна и ме заля с кафе, а аз хвърлих нещата си във въздуха. Кафето беше горещо и аз изохках. При това ми действие момчето се засмя. Аз вдигнах поглед от роклята си и погледнах към човека, който седеше пред мен. Той беше красив. Имаше кафява коса и кафеви големи очи. Той беше красив...много красив. Ема упомни се. Та той те заля с кафе.

-Гледай къде ходиш!-сопнах се аз на момчето, а то ме погледна изненадано.

-Аз ли да гледам къде ходя? Ти се блъсна в мен. Сигурно е нарочно, за да ми привлечеш вниманието.-каза момчето през смях. Аз много се ядосах. За какъв се мисли той?

-Ти си мислеш че се блъснах нарочно в теб?-засмях се аз-И защо да го правя? Да не си Брат Пид? Или Джъстин Тимбърлейк? Като гледам не си. Така, че не се мисли за неустоим.-казах аз и се усмихнах подмолно. Наведох се да си взема чантата и се изправих. Видях го. Той беше много учуден. Не вярваше, че не бях луда по него. Но така трябва да е. Нека си знае мястото. Аз се доближих по-близо до него и казах:

- Кой те излъга така? Голям
лъжец е бил...и ти си му повярвал...-казах аз и тръгнах към момичетата, които стояха и ни гледаха учудено. Видях доволната усмивка на Мелъни и Ани. Видях също притеснения поглед на Соня. Застанах пред тях и им дадох знак да седнем. Те веднага ме разбраха и тръгнаха към масата, а аз вървях след тях. Стигнахме масата, но преди да седна на стола се обърнах назад. Видях всички да ме гледат, но най-много ме зарадва факта, че момчето, което ме блъсна, ме гледаше с отворена уста. Беше ядосан... Просто крехкото му его не можа да го понесе!