Бяхме в парка и седяхме прегърнати на пейката. Бела си играеше на площадката. Тя беше нещо от сорта на това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Беше толкова сладко да гледам децата как си играят. Те бяха толкова спокойни и безгрижни. Докато си мислех всичко това не съм усетила как Бела сяда до мен. След като ме побутна по рамото се усмихнах. Ето снимка на Бела:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
-Како Ема, нека да отидем да си купим сладолед. Моля те.-помоли ме тя и аз погледнах към Камерън. Той веднага стана и отиде до сергията за сладолед. Беше толкова сладък, че...
-Како, стига си гледала батко. Плашещо е.-каза и двете се засмяхме.
През това време Камерън дойде и й подаде сладоледа. Тя поиска да си играе и да яде, но брат й категорично отказа. Беше ми толкова приятно да ги слушам, макар че се караха. Бела може да беше на пет, но много приличаше на брат си. Бяха като две капки вода.
-Мамка му, спри да спориш. Щом казвам, че не може значи не може.-каза Камерън с раздразнен тон.
-Не е хубаво да използваш такива думи. Трябва да си избършеш устата.-каза Бела и вдигна пръст срещу него. Беше ми толкова забавно, че не можех да скрия кикота си.
-Ти какво се смееш? Смешно ли ти е? Не е честно!-каза Камерън и скръсти ръце пред гърдите си. Беше същинско бебе на моменти.
