Омразата е синоним на любовта

Сбогом Камерън...

Ема

Стоях в чакалнята пред операционната, облечена със сватбена рокля и рошава коса. Грима ми беше размазан от множеството сълзи, които пролях през последният час.

Имам чувството, че ще припадна всеки момент. Всички са около мен и се опитват да ми кажат, че всичко ще е наред с Камерън, но доктора каза, че е почти невъзможно да оживее.

Винаги много ме е било страх от смъртта. Тя винаги ни разделя от любимите ни хора, а след себе си оставя само сълзи. Спомняме си всички хубави моменти, прекарани с този човек. Мислим си за всички спорове, които са нямали смисъл. Плачем и съжаляваме за много неща, които не сме могли да направим с този човек.

Точно така се чувствах, когато бях на 11 години. Тогава загубих братовчедка си. Бях много близка с нея и постоянно бяхме заедно. Карахме се през 5 минути, но се сдобрявахме след секунди. Всичко беше добре, защото ми беше като сестра и по някакъв нелеп начин, не се чувствах самотна. Просто забравях, че нямам майка и бях щастлива.

Докато един ден не разбрах, че я е блъснала кола, когато е идвала към нас. Аз бях съкрушена и някак...празна и самотна.

Много ме е страх да не загубя Камерън. Обичам го много и не знам какво как ще живея без него, ако си отиде от този свят.

Всичко това си мислех, седнала на пейката пред операционната. Бях прегърнала краката си и ридаех на глас. Молех се на Бог да не ме разделя с Камерън...

Усетих, че някой ме пипа по рамото и се обърнах. Видях Дан да стои срещу мен с голяма фалшива усмивка. Очите му бяха насълзени, но все още светеха. Все още в тях имаше живот.

-Ема, как си?-попита ме Дан, а това ме накара да се усмихна, макар от тъга.

-Как да съм? Човека, който обичам лежи в операционната и въобще не знам дали ще оживее. Камерън беше прострелян от човек, на който дори не знам името. Защо този човек иска Камерън да умре?
Имам милиони въпроси, а никой не иска да ми отговори на тях!-казах на един дъх и продължих да плача.

-Аз ще ти отговоря на въпросите, но...-Дан беше прекъснат от доктора. Аз веднага станах на крака и отидох при него, а Дан ме последва. Всички бяхме събрани около доктора и чакахме да чуем състоянието на Камерън.

-Съжалявам...-беше единственото нещо, което доктора каза.

-За какво съжалявате? Спасихте ли Камерън? Той добре ли е?-попитах доктора, а той наведе главата си надолу.