Събудих се от дразнещия звук, който идваше от първия етаж. Реших да сляза и да видя какво става. Слязох долу и видях Татко и Г-жа О'конър да се смеят и да си говорят нещо. Г-жа О'конър е приятелката на татко и много се радвам за него. Той заслужава да е щастлив, а и тя е много добра жена. Казва се Мелиса и е от Ирландия. Има син, който е на 7 години и е много непослушно дете. Реших да отида по-близо до тях. Щом вдигнаха глави, ме видяха и се усмихнаха още по-широко.
-Хей, какво става? Как сте? Ако мислите да ме събуждате така всяка сутрин, няма да се разберем!-казах игриво и взех една ябълка от барплота.
-Сутрин ли? То е 3 часа следобед. На това ли му казваш сутрин?-попита татко и ме прегърна.
-Да. Днес ще излизам. -казах и отхапах от ябълката си.
-Така ли? С кой? С момичетата ли?-попита Мелиса и се засмя.
-Не.-казах просто и седнах на барплота.
-А с кого? С момче ли?-попита татко и усмивката от лицето му изчезна.
-Да!-казах и си сипах вода в една от многото чаши на барплота.-Но не е по мое желание. Това е предизвикателство.-казах и отпих от чашата в ръката ми. Татко искаше да каже нещо, но на вратата се звънна. Аз отворих и видях трима мъже. Единият беше с голям букет рози, вторият носеше голяма плюшена играчка, а третият носеше три кутии. Влязоха и ги оставиха в хола, а след това си тръгнаха.
-Какво е това?-попитах и седнах на дивана.
-Не знам. Виж какво има в кутиите. Не ти ли е интересно?-попита ме Мелиса, а аз само кимнах-Тогава се качи горе и ги отвори. Аз ще ти донеса другите неща.- кимнах и се качих в стаята си. Мелиса ги остави и излезе.
Кой ли ги е пратил? Защо ги е пратил? Това си мислех докато гледах към неотворените кутии. Отворих първата кутия и вътре имаше това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
