Омразата е синоним на любовта

В ръцете ти

Камерън

-Тове е само за теб принцесо...-прошепнах в ухото й и я обърнах така, че да е с лице към мен. Беше много изненадана от действията ми. Дишаше накъсано и доста бързо. Усещах ритъма на сърцето й, който беше много ускорен. Очите й бяха разширени и пълни с толкова много...невинност.

Погледите ни бяха вкопчени един в друг още около минута и след това й направих знак с глава да седне на стола. Тя като послушно кученце ме послуша и седна без да спори. Масата, на която бяхме седнали беше в средата на залата.

-Ееее...харесва ли ти?-попитах, колкото се може по-спокойно. Тя гледаше към ръцете си, които беха в скута й. Кимна леко с глава. Изглеждаше притеснена дори...засрамена. Не знаех, че тове е възможно. Явно все пак ме харесва. Това означава, че имам шанс с нея. Мислех си, колко красива беше и...

-Хей, Камерън добре ли си? Изглеждаш много щастлив, но и блед. Лошо ли ти е?-попита притеснено. Това беше единственото нещо, което ме правеше щастлив от известно време. Това беше тя. Но реших да я подразня малко. Много е красива, когато се притеснява.

-Не, не се чувствам добре. Много ми е лошо и ми се вие свят. Трябва да отидем на лекар.-излъгах и се молех да не разбере, че я лъжа. Затова сложих ръка на главата си. Мисля, че я заблудих, защото стана от стола и клекна до мен. Беше много пртеснена. Много добър актьор съм.

-Камерън, добре ли си? Искаш да утидем на лекар, така ли? Емммм...да извикаме линейка или...откъде да знам!-каза притеснено и мислеше варианти да ми помогне. Беше толкова нежна. Беше доста сладка и реших да я успокоя.

-Добре съм. Мина ми. Хайде да вечеряме. Окей?-попитах и се надявах да приеме.

-Но...ти...ох, добре. Както кажеш.-изправи се и седна на отсрещния стол.-Наистина, добре ли си?

-Да, добре съм. Спокойно. Чакай малко... Ти да не се притесняваш за мен? Нали ме мразеше?-попитах с изненада и погледнах в очите й. Тя само въздъхна тежко и се засмя. От това й действие и аз се усмихнах.

-Щом се подиграваш, значи си добре.-каза през смях, но изведнъж изражението й стана сериозно-Аз не съм казвала, че те мразя!

-Да, но не го отричаш!-казах и продължих да гледам към момичето срущу мен.

-Виж...аз...не те мразя. Просто много ме ядосваш. Самата ти самовлюбеност и нахалство ме дразнят. Не знам защо си такъв, но трябва да си бил много наранен, за да се превърнеш в това!-каза спокойно и отпи от чашата си с вино на масата. Откъде знаеше това? Толкова ли си личеше? Тези въпроси се въртяха в главата ми.

Вече два часа си говорим и смеем на различни теми. Беше много приятно да се общува с нея. Говори се с нея с такава лекота. Попринцих или се караме или се обиждаме...или по-скоро тя мен...
А сега е друго. Имах още изненади за нея. Това щеше да бъде най-хубавата вечер в живота й. Това беше моята цел. Станах от стола си и отидох до нея. Хванах я за ръката и тръгнахме към втората изненада. Тя постоянно питаше къде ще ходим. Изглежда беше развълнувана. През десетте минути, в които вървяхме, тя не спря да се усмихва. Не можете да си представите, какво удоволствие ми доставя факта, че тя е щастлива заради мен. Вече стигнахме до втората изненада. Щом Ема видя изненадата си, остана без дъх. Това беше сигурен знак, че й харесва. Моята изненада е кино на открито. Разбрах за киното на открито от Ани. Ето снимка как изглежда:

Беше до едно езеро наблизо и една малка къщичка до него. Много хора не знаят за това място, но е невероятно.

Момичето стоящо до мен беше с отворена уста. В следващия момент ме прегърна. Чакай какво? Тя ме прегърна? Още преди да разбера какво се случва, увих ръце около нея. Беше толкова нежна, че се притеснявах да не я нараня.

Тя така се беше вкопчила в мен, че усетих аромата й. Миришеше на ванилия и боровинки. Винаги миришеше така. Това явно беше запазената й марка. Толкова ми беше приятен аромата й, че отпуснах глава на рамото й. Беше ми много приятно в прегръдката й. В един момент усетих как Ема се надига на пръсти и доближава устни до ухото ми.

-И на мен ми е много приятно в ръцете ти, Камерън...