Омразата е синоним на любовта

Маями

Камерън

Днес се събудих в много добро настроение, защото първото нещо, което видях беше Ема. Беше с рошава коса и леко отворено уста, но изглеждаше все така великолепно.

Реших, че съня на Ема е достатъчен затова исках да я събудя. Също така ми беше малко скучно макар, че когато спи е много следка.

Почнах да я милвам по бузата, да си играя с косата й, но тя не се събуждаше. Точно, когато мислех да се отказвам, тя отвори очи.

-Добро утро, слънце.-казах и я целунах по челото.

-Добро утро. Колко е часа?-попита ме Ема и започна да се разтяга, а аз посегнах към телефона си.

-Часът е девет и половина. Защо?-попитах и легнах до нея.

-Какво? Трябваше да сме на училище! Ставай!-каза и стана от леглото, а след това почна да ме дърпа за ръката.

-Какво? Да ходя на училище? Няма начин! Ние така или иначе закъсняхме! Какъв е смисълът да ходим?-попитах и я дръпнах така, че да легне до мен.

-Ами отсъствията? Какво ще правим с тях? Родителите ни ще са бесни!-каза и се намуси.

-Спокойно, аз ще се оправя с това!-казах и я щипнах по бузата.

-Наистина ли? Как?

-Слънце, имам си начини. Не се съмнявай в уминията ми!-казах и двамата се засмяхме.

-Добре. А какво ще правим?

-Имам идея. Искаш ли да заминем?-попитах я, а тя се ококори.

-Да заминем? Ами училището? За колко време?

-Казах, че ще се оправя с училището, а за ваканцията...
Мисля, че три дни са достатъчни, защото все пак ще се женим.-казах и я дръпнах за ръката.

-Къде отиваме? Кога ще тръгваме?-попита ме Ема, догато слизахме по стълбите.

-Виж, сега ще те оставя вкъщи и до половин час си стегни багажа. Става ли?-попитах я, а тя само кимна.

Вече оставих Ема и се надявах майка ми да е в добро настроение.Щом влязох в хола я видях на дивана с книга в ръка.

-Здравей мамо.-казах и седнах до нея.

-Здравей. Защо не си на училище? Разбрах, че Ема не се е прибрала вчера. С теб ли беше?

-Да. Виж...искам аз и Ема да отидем на екскурзия, защото след това няма да можем, защото ще имаме много за учене. Ще говориш ли с бащата на Ема?