Омразата е синоним на любовта

Тя няма да го направи, нали?

Камерън

Как можах да го направя? Тя не го заслужаваше. Такъв съм кретен. Макар да се прави на силна аз знам, че в момента е тъжна и от очите й капят сълзи.

Не исках да я нараня, но в телефона ми бяха съобщенията от Нора, а като се сетих за нея, си го изкарах на Ема. Трябваше да сдържа нервите си, но не успях. Опитах да се свържа с нея, но не вдигаше на многобройните ми обаждания. Реших да звънна на Мелъни, защото знам че може да ми помогне, ако иска разбира се.

-Ало Мелъни, здравей. Може ли да ми кажеш как да се свържа с Ема?-попитах и почнах да обикалям стаята си.

-Не мога...поне за сега.-каза и ми се стори някак странна.

-Не можеш сега? А кога? Утре?-попитах и зачаках отговор.

-Ем...трябва да си помисля мамо. Но не мога сега. Може би у тях.-каза с много мек глас. Мама? У тях? Какво?

-Какво ми говориш? Не разбирам.-казах троснато.

-С Ема съм мамо. Тя не е много добре сега. Ще дойдем друг ден.-каза и сега разбрах защо ми говори така. Значи е с Ема.

-Ти с Ема ли си? От кога?-попитах и седнах на леглото.

-Първо говорихме по телефона и аз реших, че ще е по-полезно да дойда при нея. Защо? Проблем ли е мами?-попита ме и дори през телефона усетих мазната усмивка на лицето й.

-Вие къде сте? У тях ли?-попитах и започнах да обличам якето си.

-Защо? За какво ти е?

-Мелъни не ме ядосвай! Нора ме изкара извън нерви и си го изкарах на Ема. Не го мислех, наистина. Просто мразя Нора от цялото си сърце.

-И ти ли не я понасяш? И аз не я харесвам. Но ти защо я мразиш?-попита ме Мелъни.

-Някой друг ден ще ти разкажа. Сега ми отговори на въпроса. Къде сте?

-У тях сме. Да...добре мамо. Но не отивай сега, а отиди вечерта. Добре мамо, и аз те обичам.

Така завърши най-странния разговор в живота ми. Тази Мелъни е луда. Това, че не харесва Нора може да ми помогне, но това ще го мисля после. Тя каза вечерта, но как да запълня времето си дотогава? Ще се побъркам!!
Сетих се, какво е моето решение! Бела.

Затичах се към нейната стая и отворих вратата с всичка сила. Там бяха майка ми и Бела, и ме гледаха все едно съм чудовище. Това ме ядоса.