-И на мен ми е много приятно в ръцете ти Камерън!-прошепна в ухото ми и дъхът й галеше кожата на врата ми. След това се обърна към мен така, че погледите ни да се срещнат. Гледаше ме с обожание. Не знаех какво да й отговоря, просто се усмихнах като идиот.
-Не можеш да си представиш колко време чакам да кажеш това.-прошепнах с надеждата да не е чула, но уви...Тя беше чула и се зарадва. Целуна ме по бузата и ми се усмихна мило. Как да не се усмихне човек на това лице? Сладка е повече от захар и е по-красива от всяка жена на този свят. Имам чувството, че беше чула това, защото се засрами, но не беше така. Засрами се от това, което става между нас. Вече бях щастлив.
Реших, че е време да седнем и да гледаме филма. Бях избрал романтика. През цялото време аз не гледах филма, а Ема. Тя от своя страна през цялото време или се смееше или плачеше. Късаше ми се сърцето, защото плачеше. Не исках да плаче и да се натъжава. Обърсах всяка сълза, която се стече от прекрасните й очи по млечно бялата й кожа. След като филма свърши, тя продължаваше да праче. Аз реших, че е време за третия й подарък.
-Хей, принцесо не плачи. Имам изненада за теб и ако плачеш няма как да ти дам подаръка.-казах съжалително, а тя от своя страна веднага избърса лицето си и се усмихна.
-Още ли има?-попита през усмивка.
-Разбира се.-казах и бръкнах в джоба си и извадих подаръка й. Тя се очуди и се намести по-удобно. Отворих го и извадих един пръстен. Ето този:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
-Корона за моята принцеса. Ще станеш ли моето момиче?-попитах и се надявах да се съгласи.Тя просто кимна и се разплака.
Този път не ми беше гадно, че плаче, защото знам, че е от щастие. Знам, че има чувства към мен и това ме прави най-щастливия човек на тази земя. Аз сложих пръстена на пръста й, а тя от своя страна ме прегърна толкова силно, че изкарваше и малкото останал въздух от гърдите ми, но ми беше приятно, защото тя беше при мен. Ако някой трябваше да ме наранява, бих искал да е тя.
След дългата прегръдка тя се облегна на рамото ми и гледахме звездите. Тя беше се вкопчила в мен и увила крака около моите. Нито един от нас не каза нищо. Все едно се наслаждавахме на присъствието на другия и цял живот сме бленували за този миг. Мига, в който ще сме заедно.
Когато излязох от транса, в който бях попаднал, видях моята принцеса заспала. Беше толкова красива и спокойна. Исках цял живот да е в прегръдката ми, но беше правилно да я прибера у дома. Колкото и да не ми се искаше, станах и я вдигнах на ръце. Занесох я до колата и я поставих на предната седалка до мен. Седнах на шофьорското място и потеглихме към дома на Ема.
Беше 11 часа и се чувствах неудобно да будя родителите й, но нямаше друг начин. Стигнах до къщата й и я вдигнах на ръце. Щом стигнах до вратата звъннах на звънеца. След около десет секунди излезе един мъж около четиридесет годишен. Предполагам, че беше баща й. Сегурно щях да направя лошо впечатление.
-Добър вечер, господин Джоунс. Съжелявам, че трябваше да ви събуждам, но Ема заспа и...
-Няма проблем, Камерън. Влизай. Стаята й е на втория етаж, първата врата в дясно.-каза и посочи стълбите. Аз само кимнах и заизкачвах стълбите. Стигнах до стаята на Ема и влязох вътре. Беше тъмно затова включих лампата. Стаята й беше много хубава и нежна. Точно като нея. Ето я стаята на Ема:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Поставих я на голямото легло и я завих. Поставих чантата й на бюрото и излязох от стоята. В хола ме чакаше бащата на Ема. Аз се запътих към вратата, но той ми направи знак с глава да седна. Аз направих това, което поиска.
-Та така...Какво правихте?-попита ме най-любезно бащата на Ема. Мислех, че ми е ядосан, но явно не е така.
-Вечеряхме, след това гледахме филм на открито и Ема заспа.-казах все още притеснен. Исках бащата на приятелката ми да ме харесва.
- Виж...държа да ме наричаш Джон. А и искам да те питам нещо. Имаш ли чувства към дъщеря ми?-попита ме и се обърна към мен.
-Да господин...Джон. Ние сме заедно-казах и се надявах да ме е харесал.
-Така ли? Радвам се. Изглеждаш добро момче. Искам само Ема да е добре.-каза и се усмихна.
-Повярвайте ми и аз искам същото!-казах и погледнах към краката си.-Извинете, но може ли да ви попитам нещо?Откъде знаете името ми?
-Попитах Мелиса.-каза и се засмя.
Поговорихме си още десетина минути и си тръгнах. Джон беше много добър човек. Нямаше нищо против дъщеря му да има приятел, както повечето бащи. Той много прилича на моя баща...
