Омразата е синоним на любовта

Среща???

Ема

Вече бях на партито. Всички се забавляваха. Дори Соня танцуваше без да се притеснява кой я гледа. По едно време видях Камерън, че влезе в залата и след това седна . Погледа му беше закован в мен и момчето, което ме сваляше. Беше ядосан и излезе, а Дан тръгна след него. Дали беше ядосан заради момчето до мен?

След около две минути, той влезе в залата и тръгна към масата си. Загледах се в него. Той вече не беше бесен, а по-скоро хладнокръвен. На какво се дължеше тази промяна, не знам.

Докато си мислех за Камерън, момчето до мен ме дръпна към себе си и ме целуна. Аз упитвах да се измъкна от хватката му, но той беше по-силен. Колкото повече се дърпах, толкова повече затягаше прегръдката си. Този човек пиян ли беше? Може би болен? Той отдели устни от моите и ги приближи до ухото ми.

-Искам те...-прошепна той. Аз се изплаших. Исках да ме пусне. Той ме хвана за ръката и почна да ме дърпа, но аз изпищях и всички погледи бяха вперени в нас. След това усетих силната му хватка около лицето ми. Той вдигна ръката си да ме удари, но някой го избута от мен.

Вдигнах глава и видях Камерън да се бие с момчето. Той беше много по-силен и го събори на земята. Беше отгоре му и го удряше безжалостно. Обърнах се към Дан, който просто стоеше отстрани и гледаше. Все едно се наслаждаваше. Отидох при Дан и го бутнах по рамото.

-Дан, направи нещо. Камерън ще убие момчето.-казах притеснено.

-Нека. Той го заслужава!-каза спокойно и повдигна рамена. Аз отидох до Камерън...

-Камерън, моля те остави го. Моля те, Кам. Ще го убиеш.-казах, но той дори не чу какво му казах. Продължаваше безмилостно да удря момчето, което вече беше спряло да се съпротивлява.

-Камерън! Камерън моля те, спри! Плашиш ми! Моля те...-проплаках и сложих ръка на рамото му. Той спря с ударите към момчето и ме погледна.

Очите му бяха студени и безчувствени. Той забеляза сълзите спускащи се по лицето ми и стана от момчето. Някой се обади на линейка и закараха момчето в болница. След тази случка се наложи да прекратим партито.

Чувствах се толкова гадно, че провалих рожденния ден на Мелъни. Извиних й се поне сто пъти, но пак се чувствах гадно. Момичетата искахме да си тръгваме, но момчетата бяха на друго мнение.

-Момичета нека останем тук. Мелъни без това е наела залата до утре. Нека останем да си говорим.-каза Дан и погледна умолително всички момичета.

-И аз мисля така. Хайде Ема, поне ти се съгласи без да упорстваш. Все пак се сбих заради теб. Дължиш ми услуга.-каза Камерън и ми намигна със самодоволна усмивка на лице.

-Аз молила ли съм те да ми помагаш? Не съм! Тогава не ти дължа услуга!-казах и се намръщих.

-Теб да не те е страх?-попита ме  Камерън.

-Мен...да ме е страх...Мен н-не ме е страх.-казах с нотка страх в гласа.

-Тогава остани!-каза Камерън. Аз погледнах към момичета и те кимнаха. Вече беше решено. Какво ли щеше да стане?

Вече бяхме седнали в кръг. Щяхме да играем на истина или предизвикателство. Това беше предложено на Камерън.

-Аз съм първа!-извика Ани и всички я погледнахме.-Предизвиквам Мелъни и Дан да се целунат.-каза тя, а те само това чакаха. Целунаха се без никакъв проблем.

-Сега е мой ред.-каза Дан и ме погледна-Моето предизвикателство е Камерън и Ема да излязат на среща.-довърши, а аз си отворих устата от учуда.

-Моля? Н-не, това няма как да стане!-казах и скръстих ръце пред гърдите си.

-Защо скъпа? Няма да можеш да издържиш на чара ми ли? Разбирам те...-каза самодоволно той.

-Какво? Няма такова нещо!-казах и се нацупих.

-Тогава ще излезеш с мен?-попита Камерън и повдигна една вежда.

-Да! Ще изляза с теб!-въздъхнах и извъртях очи.

-Добре, тогава утре в 6 часа да си готова!-намигна ми той.

-Окей. На мен ми се спи и ще се прибирам. Чао.-казах и излязох от залата. Среща, а? Какво толкова? Просто една разходка в парка...