Омразата е синоним на любовта

Надявам се...

Зейн

Прекарах още един дълъг и уморителен ден във фирмата...
Още един скучен ден, в който всички ми се правят на интересни.
Просто чудесно.

Отидох на паркинга и отключих колата си.

Вече карах по един от големите болеварди, когато една кола се блъсна челно в моята кола.

Всичко стана за миг, но за моя радост, не беше нищо сериозно.

Излязох от колата си и видях едно момиче за излиза от отсрещната кола. Беше облечена с черна прилепнала рокля над колената...поредната богаташка дъщеря!

Тя дойде до мен и ме погледна на кръв. В очите й си личеше, че е бясна, но това не ме притесняваше.
Много ми харесваше...

-Какво направи? Защо мина на червено? Не знаеш ли правилата за шофиране?-попита и скръсти ръце пред гърдите си. Беше ми много забавно и не можах да задържа смеха си. Почнах да се смея, а тя ме гледаше странно.

-Защо се смееш? Нещо смешно ли казах?-попита ме момичето, а аз продължавах да се смея.

-Ти си побъркан! Имаш някакви психични проблеми! Трябва да се лекуваш!-каза и се огледа наоколо.

Двамата стояхме по средата на пътя и колите не смееха да преминат. Дори не знам защо ми беше толкова смешно.

-Защо се ядосваш толкова? Може да ти излязат бръчки.-казах и ударих челото й с два пръста. Беше толкова сладка...

-Ти сериозно ли? На колко години си?-попита ме момичето.

-На двадесет и пет, а ти?-попитах и я погледнах сериозно...до колкото е възможно.

-На двадесет и три, но съм много по зряла от теб. Сега ще се обадя на полицията, за да се разреши случая!-каза и тръгна към потрошената си кола, но аз я спрях, защото исках да я дразня. Не знам защо, но ми беше много приятно...

-Ти се блъсна в моята кола, какво има да се разрешава?-попитах.

-Защо всички луди се падат на мен? Не може ли да се запозная поне с един нормален човек?-попита и цинично вдигна ръце във въздуха, все едно се моли
на Бог.

-Добре, добре, няма да споря с теб. Нека дойде полицията, за да разберем кой е виновен!-казах и се облегнах на капака на колата си.

-Добре...-каза и се обади на полицията.

Полицията дойде и по най-бързия начин се запътихме към полицейското управление.

Влязохме вътре и седнахме на едни столове. Накараха ни да попълним някакви бланки и тогава видях името на момичето до мен...Ема.

Тя има много красиво име, точно като лицето й. Тя беше груба и сприхава, но в очите й се виждаше една много интересна доброта.

Една доброта, примесена с нежност, но скрита от външния свят...малко се отплеснах.

Комисаря каза, че аз съм виновен, колкото и Ема, а тя побесня от това, което мъжа каза.

Излезе от сградата, а аз я последвах, защото....защо не?

Тя забеляза, че вървя след нея и се обърна към мен.

-Какво искаш? Защо се опитваш да ме вбесиш още повече?-попита ме момичето.

-Не знам. Искам да излезем!-казах и за малко да я целуна, но тя се отдръпна и ми удари шамар.

-Защо беше това?-попитах и хванах бузата си, а тя се усмихна гордо.

-Защото нямаш право да целуваш моите безценни устни!-каза и рязко се обърна на ляво. Видях, че там стоеше едно такси и за секунда, тя просто се качи и изчезна.

Надявах се, да се видим отново...