Днес беше четвъртък и с Камерън пътувахме към училище. Беше седем и половина сутринта, а аз не си падам по събуждания преди десет часа.
Камерън вече беше спрял колата на паркинга и слязохме. Аз го целунах по бузата и понечих да тръгна, но той ме спря като ме хвана за ръката. Аз се обърнах към него и видях мазната му усмивка. Дръпнах ръката си, но той я стисна още по-силно.
-Ами прегръдка? -каза и разтвори ръце и аз разбира се го прегърнах. Беше толкова сладък, дано винаги сме така...
Вече бях в час по история и бяха минали около десет минути от часа. Вече ми беше скучно, но през вратата влезе една жена облечена с черна пола до коленете и бяла риза, а след нея вървеше едно много симпатично момиче. Беше с много красив цвят на косата. Ето ви снимка:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Беше облечена много ежедневно, но й стоеше много добре. Личеше си, че бяха богати. Тя държеше на външния си вид. Ето как беше облечена:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Жената застана пред дъската и се закашля.
-Здравейте, деца. Аз съм Даниел Мейн и съм новата директорка на гимназията. Това е моята дъщеря Нора Мейн и тя ще учи при вас. Съжелявам, че прекъснах часа ви. Моля продължете.-каза и излезе от стоята. Аз стоях на втория чин по средата на стаята. До мен стоеше Мелъни, а пред нас Ани и Соня. Тя огледа стаята и седна зад мен. Аз и Мелъни се обърнахме към нея.
