Събудих се от виковете на баща ми. Той крещеше и блъскаше по вратата, и нямаше намерение да спира.
-Ема, ставай! Ще закъснееш за училище. И не ми казвай, че си болна.-крещеше през вратата и аз бях принудена да стана и да изляза от стаята.
-Станах татко. Доволен?-попитах раздразнена, а татко кимна усмихвайки се широко и тръгна надолу по стълбите.
След като тръшнах вратата се запътих към банята. Измих зъбите и лицето си, а след това тръгнах към гардероба. Облякох това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Вече бях напълно готова и тръгнах към училище. Нямах сили да отговарям на въпросите на татко на закуска. Вървях и си мислех за живота. Чувствах се гадно, че се разкрещях на Камерън. Преди да вляза в гимназията, някой ме дръпна за ръката. Беше сложил ръка на устата ми, за да не викам. Бутна ме и аз опрях гръб в оградата. Вдигнах глава и видях Камерън. Исках да кажа нещо, да се разкрещя, но ръката му все още беше на устата ми. Бяхме толкова близо един до друг. Можех да помириша лавандуловия му парфюм и препускащото му сърце.
-Ема, моля те, изслушай ме. Искам да поговорим. Ако обещаеш, че ще говорим ще те пусна. Съгласна ли си?-попита ме той, а аз само кимнах. След това ме пусна и се отдалечи от мен.
Макар, че исках да ме пусне, ми беше приятно в ръцете му. Бих искала винаги да е така. Аз да му се ядосвам, а после той да ме прегърне и всичко да е добре. Но това никога не може да стане. Той е сърцеразбивач, а аз не искам просто да ме използва и да ме остави безпомощна и страшно влюбена в него... Отплеснах се.
Той ме хвана за ръката и ме поведе към близкия парк. Седнахме на една пейка и никой от двама ни не каза нищо. Все едно той искаше да намери думите, с които да ми обясни, а аз просто стоях и си мислех какво беше толкова важно, че да ме изведе извън училище. Баща ми щеше да е бесен, а приятелките ми щяха да ме убият.
-Камерън, заа какво искаш да говорим? Мисля, че бях пределно ясна.-казах и скръстих ръце пред гърдите си.
-Виж...искам да те питам нещо. Защо се държиш така? Тоест...Защо ме мразиш?-попита ме Камерън и ме погледна в очите. Аз се опитвах да избягвам очния контакт, но се поддадох на желаниета да погледна големите му кафеви очи отново. Щом го погледнах, веднага съжалих. Имам чувството, че когато ме погледне краката ми се подкосяват. Не знам какво става с мен, но не ми харесва. Трябва да се стегна.
-Защо те мразя? Откъде да започна? От факта, че си надут или от факта, че не уважаваш хората около себе си? -казах и в мен внезахно се надигна яд. Станах от пейката и тръгнах към училище. Стигнах до класната стая и влязох. Бях закъсняла за час с петнадесет минути. Госпожата ме пусна и седнах на мястото си. До мен стоеше Соня. Щом се настаних, тя проговори.
-Ще дойдеш на рожденния ден на Мелъни, нали? Каза, че щяла да покани момчето, което харесва и неговата група. Нямаш против, нали?-попита с надежда в очите.
-Не, Соня. Разбира се, че нямам против. А кой харесва Мелъни??? Защо никой не ми е казал? Момчето знае ли, че тя го харесва? Той харесва ли я?-попитах нетърпеливо и зачаках отговор.
-Малко по-бавно, моля те. Ние също не знаем кое е момчето. Той не знае, че тя го харесва, а тя го кани, за да разбере дали той я харесва също. Разбра ли нещо?-каза срамежливо Соня.
-Да, разбрах. Нямам търпение да видя кое е момчето. Сигурно е красив, защото Мелъни трудно си пада по момчета.-казах замислено и гледах през прозореца.
-Да, предполагам...-каза Соня и погледна към дъската. Аз продължавах да гледам през прозореца, но някой да ме изкара от транса ми.
-Госпожице Джоус, ако не ви притеснявам и не е проблем за вас, ще ви помоля да обърнете внимание на дъската. Сега разбирам защо не схващате химията.-каза сопнато госпожата и се обърна към дъската.
Аз пренебрегнах думите й и се замислих се за Камерън. Дали постъпих правилно? Бях ли прекалена груба? Усетих как Соня ме бута с химикала в знак, че трябва да пиша. Аз лениво бръкнах в раницата си и видях една бележка и на нея пишеше следното:
,,Знам, че ме мразиш и аз истински жадувам да те мразя, но не мога. Защо? Защото прекалено много те обичам! Камерън♡ "
