Омразата е синоним на любовта

Тези тръпки...

Камерън

Най-накрая щях да се срещна с децата си. Бях много притеснен и развълнуван. От много време искам да се срещна с тях, но сега бях напрегнат от това, че може да не ме харесат.

Вече бяхме пред училището и видяхме как децата излизат навън.
Бяха много, а аз не знаех как изглеждат Дрю и София. Бях меко казано притеснен.

-Хей, всичко ще бъде наред! Сега трябва да слезем и да отидем при децата, защото Дрю ще мрънка, че съм стояла в колата, вместо да го взема.-каза и се усмихна. Аз се засмях и поклатих глава. Излязохме навън и Ема ме поведе към децата ни.

Ние отидохме при тях и те се хвърлиха на врата й. Дрю беше малко отдръпнат, но все пак я прегърна. Разбрах няколко неща за броени секунди.

Първото нещо, което забелязах беше, че много обичат майка си.

Второто...децата ми са красиви, мамка му! Много приличат на майка си. Това ме накара да се усмихна.

-Кой е този човек, майко?-попита Дрю, когато се отдели от Ема.

-Не бъди груб, Дрю. Дръж се уважително!-каза майка му и той погледна към краката си.

Личеше си, че имат респект към нея. Винаги съм знаел, че Ема ще бъде невероятна майка, но не мислех, че ще им се кара така.

-Съжалявам, майко.-каза Дрю и ме погледна. Беше много сладък и ми стана гадно, че Ема му се скара, макар да беше права. Той просто имаше моя език.

София ме гледаше няколко секунди и се усмихна. Все едно й трябваше малко време, за да прецени дали заслужавам усмивката й. Тя наистина приличаше на майка си.

-Мамо, може ли да тръгваме? Имам много важна работа вкъщи. Трябва да си довърша рисунката, а може да забравя какво ще рисувам.-каза София и вдигна един почти празен лист.

-Добре, елате!-каза и ги хвана за ръце. Тръгнахме към моята кола, защото с нея бяхме дошли. Ема реши, че така ще е най-добре, затова бяхме преместили столчетата от нейната кола в моята.

Те вървяха пред мен и се усмихваха. До една степен се чувствах излишен, но аз бях виновен за това. Аз ги изоставих, но бях твърдо решен да си върта това, което загубих. Надявам се да успея.

Стигнахме до колата и аз я отключих. Децата гледаха ту колата, ту мен. Може би не разбираха какво става. Ще излъжа, ако кажа, че всичко ми е ясно.