Омразата е синоним на любовта

Идвам за теб!

Ема

След дългата прегръдка с Мелъни, тя заспа. Беше плакала много и беше изморена. Бриана така или иначе спеше, затова я оставих да спи, но за всеки случай я проверих. Спеше си най-спокойно, което ми вдъхна едно спокойствие, но се сетих за Себастиан и притеснението нахлу в съзнанието ми.

Реших да отида в хола и да видя какво правят децата ми. Дан стоеше с тях и гледаха анимация. Те се смееха и бяха щастливи. Аз се усмихнах, макар и фалшиво, защото не исках да разберат, че съм тъжна.

-Хей, какво правите?-попитах и седнах до София. Започнах да милвам меката й коса, а тя ме прегърна, като не отделяше поглед от телевизора.

-Мамо, бъди по-тиха. Гледаме филм.-каза Дрю и сложи показалец на устните си. Той също не отдели поглед от телевизора.

-Деца, аз мисля че е време за сън.-казах и тримата се обърнаха към мен. Дан може да беше възрастен човек, но беше като дете. Беше ми като брат и знам, че много обича децата. Все пак той също има такова.

-Хайде, трябва да си лягаме.-казах и настоятелно погледнах Дрю, защото той винаги е много упорит. Когато реши, че не иска да прави нещо, той просто не го прави, но все пак е дете и последната дума е моя.

-Майко...искам още малко.-каза Дрю, но аз поклатих глава отрицателно. Той издаде звук на недоволство и погледна към Дан.

-Не ме гледай така приятел, аз нямам думата тук.-каза Дан и прекара пръсти през косата му. Дрю се отдръпна и погледна към София, която си стоеше спокойно на дивана и гледаше към телевизора.

-София, нали чу думите на мама, трябва да се качваме!-каза Дрю и хвана ръката на София, а след това се качиха по стълбите. След като видях, че децата се качиха по стълбите, се доближих към Дан.

-Аз ще отида да оправя децата за лягане и после ще дойда, защото трябва да поговорим.-казах и Дан се прозя. Личеше си, че е уморен.

-Ема, може ли да поговорим утре, защото съм уморен и искам да се прибирам?

-Не! Първо, защото трябва да говорим за нещо, което е много важно и няма да ми позволи да спя, ако не поговоря с теб и второ, Мелъни и Бриана спят горе, затова никъде няма да ходиш!-казах и се запътих към стълбите, но гласа на Дан ме накара да спра и да се обърна към него.

-Мила си, както винаги!-каза и се засмя.

-Разбира се, това е моята специалност!-казах и се качих по-стълбите.