Вече бяхме пред къщата на Камерън. След боя, майка му се обади, че трябва да гледа Бела. Аз се самопоканих, но знам че той няма нищо против. Дори се зарадва.
-Хей, како Ема.-каза Бела и се хвърли на врата ми, след като влязохме.
-Хей, Бел. Как си? Как беше детската градина?-попитах, а тя се намръщи.
-Еммм...добре. Поне така мисля. Ти какво правиш тук? Това не беше по план.-нацупи се и скръсти ръце пред гърдите си. Беше толкова сладка.
-Ако искаш, ще си отида. Няма проблем да...
-Неееее. Няма да си тръгваш.-каза и ме целуна по бузата. Не знам как това дете се привърза така към мен. Но е хубаво. Аз нямам брат или сестра.
-Хей, какво става тук? Трябва ли да ревнувам?-каза Камерън и дойде при нас.
-Не!-казахме в синхрон с Бела. След това Камерън я вдигна на ръце.
-Виж какво мъник, тя е моя. Само аз имам право да я целувам. Окей?-каза и я целуна по челото.
-Вие сте уникални-казах и се засмях.
-Повече от уникални.-каза Бела и погледна към стълбите.
-Какво искаш?-попита я Камерън с усмивка. Не мога да повярвам, че се познават толкова добре. Те са брат и сестра. Разбира се, че се познават.
-Искам в стаята си. Може ли?-попита и го погледна с мили очи.
-Бягай!-каза Камерън и я пусна. След това ме прегърна.
-Какво ще правим сега?
-Ела да ти покажа нещо!-каза и ме хвана за ръката. Беше ми много интересно какво ще видя.
Стигнахме до някаква стая. Той отвори вратата и влязохме в нея. Тя беше прекрасна. Ето как изглеждаше:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Беше много красива и добре декорирана. Дори имаше моята буква.
-Харесва ли ти?-попита Камерън зад мен и след секунда беше оставил брадичката си на рамото ми и целуна врата ми. Аз изтръпнах от допира му, а той усети това. Едва си поех въздух, за да отговоря.
