Омразата е синоним на любовта

Каква вечеря?

Камерън

След трудния разговор или по-скоро спор с Ема, се запътих към Нора. Как смееше да прави това и да си мисли, че ще остане безнаказано. Това щеше да е голяма грешка от моя страна.

Вървях бесен по коридорите на училището с надеждата да я намеря по-бързо, защото колкото повече вървях, толкова повече исках да я набия, за да има от какво да се жалва.

Щом я видях, тя говореше с някакви момичета, които триеха изкуствените й сълзи. Отидох при тях, а момичетата веднага си тръгнаха. Толкова ли ги е страх от мен? До вчера ме сваляха, а сега...
Няма значение.

-Ела да говорим. Веднага!-казах и Нора ме погледна подигравателно.

-Защо? Да ме набиеш пак ли? Не го прави. Моля те.-каза и вдигна ръце във въздуха, в знак на безсилие.

-Не се прави на отворина! Какво беше това? Чак до там ли стигна?

-Камерън, жалък си!-каза Нора през смях.

-Аз съм жалък? Тук сбърка, защото не аз се опитвам да разваля нечия връзка. Не аз разделям двойка, които се обичат.

-Вие не се обичате, само се лъжете един друг. Пък и мисля, че с теб си отиваме повече, отколкото ти и Ема. Не мислиш ли?

-Нора, ти си ужасен човек, дано някой ден намериш човек, който да те обича толкова силно, че да заличи омразата загнездила се в сърцето ти. Човек, който да те промени из основи, както Ема направи с мен.-казах и си тръгнах без да видя реакцията й.

Качих се в колата си и започнах да карам. В главата ми беше като тайфун от емоции. Бяха смесени чувствата тъга и ярост, и не знаех кое взема по-голямо влияние върху мен. Яротта ми към Нора, че провали връзката ми с Ема или тъгата ми от това, че Ема не е до мен сега. И в двата случая Нора е виновна.

След известно време стигнах до къщата на Дан. Исках да поговоря с някой, който знам че ще ме разбере. Без Ема, Дан е единствената ми алтернатива.

-Здравей приятел, как си? Какво стана днес? Каква беше драмата?-попита ме Дан, след като седнахме на дивана в хола.

-Нищо интересно, само Нора показа фалшив клип как съм я пребил, след като съм я целунал, а тя се е дърпала и сега Ема ме мрази.-казах и въздъхнах.

-Лал, един ден да ме няма и изпускам най-интересното. И какво?

-И какво?-попитах и повдигнах една вежда.