Омразата е синоним на любовта

Време е за парти...

Камерън

Малко преди Ема да си тръгне, сложих бележка в раницата й. Искам тя да ми даде възможност да й покажа, че не съм толкова лош, искам да й покажа, че имам нежна страна. Искам да й покажа, че и аз имам чувства, но тя дори не иска да ме изслуша.

През седмицата, в която не я бях виждал, се чувствах странно. Чувствах се празен, самотен и изгубен без нея. Дори питах Мелъни за нея. Тя ми каза, че е болна, но не й повярвах много. Оказа се, че Дан и Мелъни се харесват, но не го признават. Тъй като тя изпитва симпатии към него, покани цялата ни групичка там. Това ми дава възможност да поговоря с Ема без да избяга. Партито е днес и след разговора с Ема се отказах да ходя на училище.

Прибрах се вкъщи и чух силен шум от кухнята. Запътих се натам и видях майка ми да бърка смес за торта на барплота. Беше толкова усмихната. Рядко се случва да е толкова щастлива, затова се усмихнах. Тя вдигна глава и ме видя.

-Здравей, синко. Какво правиш тук? Кой те ядоса?-попита усмихнато тя.

-Никой, майко. Просто...аз...нищо.-казах и седнах на един от високите столове на барплота.

-Камерън кажи ми какво става с теб. От близо седмица си странен.-попита мама притеснена. Замислих се дали да я излъжа, но реших й кажа истината.

-Емммм...такова...аз...харесвам едно момиче-казах и сведох глава надолу.

-Това е страхотно. Най-накрая...
Еее кое е момичето?-след въпроса й, я погледнах. Беше усмихната до уши.

-Майко, няма значение коя е тя,  защото ме мрази. Дори не иска да ме погледне!-поясних и майка ми се натъжи. Все едно беше на мое място.

-А защо те мрази? Има ли причина за това? Гадно ли се държиш с нея?-попита ме тя.

-Не. Всъщност от началото беше така, но после...после не беше... Дори не мога да обясня. Днес приятелката й има рожден ден и ще ходим там.-казах и направих опит да се усмихна.

-Добре, а как се казва?-попита през усмивка.

-Казва се Ема. Аз ще се качвам горе,че споделянето ми стана малко повече! -казах и се качих по стълбите. Легнах на леглото и се замислих за мен и Ема. Има ли шанс да сме заедно? Дано да има, защото...Звънящия телефон прекъсна мислите ми.

-Кажи, Дан. Какво искаш?-казах и се изправих в седнало положение.

-Ало, Камерън ще дойдеш на партито в Мелъни, нали? Ема също ще е там.-каза отегчено Дан през слушалката.