Омразата е синоним на любовта

След пет години...

Ема

Минаха цели пет години от смъртта на Камерън. Аз живея в Маями с двете си прекрасни деца. Те се казват Дрю и София. Не мога да ви обясня колко ги обичам. Те са моя живат...

Аз загубих всички хора, които обичам, когато си тръгнах от Ню Йорк и останах съвсем сама.

Не знам как, но Мелъни беше разбрала къде съм и се премести при мен, но заедно с нея дойде и Дан. Много се радвам за тях.

Те имат едно прекрасно момиче на име Бриана. Тя е на девет месеца и е много красива...все пак прилича на родителите си.

Аз имам фирма и съм архитект. Беше ми много трудно да уча и да гледам децата си, но Мелъни и Дан ми помагаха. С тяхна помощ аз успях да уча и работя, а същевременно с това да гледам децата си.

Дан и Мелъни също успяха да осъществят целите си. Дан стана адвокат, а Мелъни дизайнер.

В момента съм на работа и си мисля как се промени живота ми.
Преди пет години бях сигурна, че ще стана художник и ще отгледам децата си заедно с Камерън, но нищо не стана така, както исках.

Щом погледна Дрю, се сещам за Камерън. Има същите лешникови очи и мека копринена коса.

София също прилича на него, но по-малко от Дрю. Тя повече прилича на мен...

Смяната ми вече свърши и излязох от кабинета си, а после и от фирмата. Не знам кога беше минало времето, но винаги става така, когато се замисля за Камерън и цялото ни минало.

Вече бях вкъщи и видях децата ми да рисуват с Мелъни в хола. Откакто Мелъни стана майка е много по-мила и нежна.

София ме видя и се затича към мен, а след това прегърна краката ми, защото това беше единствената част от тялото ми, която тя можеше да стигне.

-Много ми липсваше мамо!-каза София и продължаваше да прегръща краката ми, докато Дрю спокойно рисуваше на масата.

Той винаги е бил много самостоятелен и не обича много да го прегръщат и целуват. По това също много прилича на Камерън.
Той не даваше на никой да го прегръща...освен на мен.

Взех София на ръце и отидох до Дрю. Както винаги беше много съсредоточен в рисунката си.

-Здравей, Дрю. Как мина деня ти?-попитах и седнах до него.

-Добре, майко. Аааа...спечелих състезанието в училище!-каза Дрю и се усмихна гордо.

-Радвам се...бях сигурна, че ще спечелиш!-казах и разроших косата му.

-Не косата! Как посмя?-каза, докато
оправяше косата си. Беше толкова сладък. Не мога да повярвам колко прилича на Камерън. Той казваше същите тези думи...

Несъзнателно се намръщих, заради спомените с Камерън. Мелъни явно беше забелязала това, защото ме изкара от транса ми.

-Как мина работния ти ден? Нещо интересно?-попита Мелъни и Дан влезе в стаята. Макар, че те живееха в къщата до моята, прекарваха много време тук.

-Ем, какво става? Кога се прибра?-попита ме Дан и седна до мен. През всичките тези години, Дан беше се превърнал в мой брат.

-Преди малко. Ти какво правиш? Спечели ли делото срещу онзи мъж?-попитах и погледнах към рисунката на Дан. Беше много хубава. Тогава София стана от краката ми и отиде при Дрю.

-Разбира се, аз съм най-добрия! Ти как си?-попита Дан с огромна усмивка на лице.

-Добре съм. Мелъни ти как си? Завърши ли моделите си?-попитах и погледнах към нея.

-Ти се сети, че имаш приятелка... Браво! Ти се разбираш повече с него, отколкото с мен!-каза и направи тъжна физиономия.

-Добре, тогава ще се бием!-казах и погледнах Дан.

-Да, това не е проблем за нас!-каза и взе една от възглавниците на дивана, и ме замери с нея.

-Охо, започваме ли? Ще видиш звезди, посред бял ден! Обещавам ти!-казах и почнах да го удрям с една от възглавниците.

Дан се опита да ме замери с една възглавница, но случайно удари Мелъни. Край...ще има трета световна война!

Аз и Дан се погледнахме, защото мислихме, че Мелъни ще избухне, но тя просто си стоеше на дивана и сменяше каналите на телевизора.

-Няма да направя това, което искате. Дрю и София си играят, а Бриана спи горе, затова трябва да има поне един зрял човек в тази къща!-каза без да отделя поглед от телевизора.

Аз и Дан се засмяхме, а след това седнахме от двете й страни. Тя гледаше филм, който не разбирах, защото се говореше на френски.

Много ми се приспа, затова реших, че ще си лягам.

-Деца, хайде да си лягаме!-казах и станах от дивана.

-Майко, не ми се спи! Нека останим тук още малко.-каза Дрю и ме погледна мило, но и настоятелно.

-Аз ще ги доведа после!-каза Мелъни и се усмихна.

-Ти си единствена! Лека нощ.-казах след като прегърнах Мелъни.

Вече бях в стаята си и реших да си взема душ. Пуснах топлата вода и стоях под нея около десет минути.

Излязох от банята и облякох сатенената си нощница. Легнах под меките си завивки и потънах в блажен сън...

**********
Надявам се да се радвате,че продължавам книгата...