Омразата е синоним на любовта

Две очи, които много обичам...

Ема

Какво? Правилно ли чух? Какво иска майка ми от мен? Сигурно има някаква грешка...

-Пени, не говори глупости! Защо искаш да ме ядосаш още от сутринта?-изкрещях и бях на път да вляза в кабинета си, но тя хвана ръката ми.

-Госпожо Джоунс, не ви лъжа! Тя се обади наистина! Каза, че спешно иска да говори с вас. Също така каза, че иска да се срещне с вас.
Кажете ми какво да й отговоря.-каза мило и сведе глава. Тя се притесняваше.

-Не искам да се срещам с нея. Върни разговорите от Зейн и непознатия номер. Нека чуем те с какво ще ме ядосат!-казах и влязох в кабинета си, като затръшнах вратата.

Седнах на кожения си стол и покрих лицето си с ръце. Несъзнателно се разплаках. Исках да се срещна с моята ,,майка" и да й кажа как съм се чувствала през целия си живот, но знаех че нямам сили да я погледна в очите.

Телефона ми звънна и аз избърсах сълзите си. Вдигнах и чух гласа на Зейн. Толкова ме дразнеше.

-Здравей! Какво правиш?-попита Зейн.

-Какво искаш?-попитах и погледнах към стъклената стена, през която се виждаше Маями.

-Няма ли да кажеш здравей?-попита Зейн, а това ме накара да се ядосам още повече.

-Не! Хайде, казвай какво искаш или затварям! Нямам цял ден!-казах и започнах да си играя с химикалите на бюрото.

-Боже, колко си груба! Какво е това държание? Въобще не уважаваш хората около...-не го изчаках да довърши и затворих телефона.

Този човек ме изкарва извън нерви! Само да чуя гласа му и вече ме е ядосал.

След около минута, телефона ми звънна. Вдигнах телефона и го поставих между ухото и рамото си.

-Ало!-казах и поставих папката на кожения диван в кабинета ми. Взех телефона в ръката си и изчаках човека отсреща да ми отговори, но той не каза нищо.

-Ало, има ли някой?-попитах, но човека отново не ми отговори.

-Ало, ще ми отговорите ли?-попитах, но последва само мълчание. Помислих си, че човека отсреща ми е затворил, но не беше така.

-Ще ми отговорите ли или да затварям?-попитах и човека отново не ми отговори. Аз почаках няколко секунди и затворих.

Минаха четири часа от странния разговор. Аз работех над една от скиците, когато вратата на кабинета ми се отвори с гръм и трясък.

-Не може да влезете!-изкрещя Пени, но това не попречи на жената да дойде до мен.

-Съжалявам, но не можах да я спра. Искате ли да извикам охраната?-попита Пени, а аз поклатих глава отрицателно.

-Няма нужда, излез от кабинета ми!-казах на Пени и тя излезе.

-Добре, разбрах че няма да излезете, затова поне седнете на дивата.-казах и й посочих дивана.

Тя седна от единия край на
дивана, а аз от другия край. Все пак трябва да уважаваме личното си пространство.

-За какво искате да говорим? Трябва да е много важно, за да влезете така в кабинета ми.-казах и очаквах да ми отговори, но тя просто мълчеше. Защо всички мълчат днес?

-Ще говорите ли? Нямам цял ден!-казах изнервено. Тя каза едно тихо
,,извинявай" и ме погледна в очите.

-Аз...искам да те видя от толкова много време! Много си пораснала!-каза и се приближи до мен. Аз я гледах и не знаех какво става.

-Извинете, но може ли да говорите по-ясно? Да не познавате баща ми?-попитах и се загледах в лицето й.

Имаше дълга кафява коса и зелени очи. Беше облечена в скъпи дрехи и през цялото време стискаше чантата в ръцете си. Изглеждаше притеснена, но така и не разбрах защо.

-Познавам баща ти, но това не е важно. Поне не е най-важното.
Дойдох, за да видя теб!-каза и се опита да пипне косата ми, но аз се отдръпнах.

-Какво искате да кажете?-попитах и повдигнах една вежда. Защо просто не каже това, което иска.

-Аз съм ти майка!-каза, а аз се засмях.

-Това шега ли е?-попитах и очаквах жената да се засмее, но това така и не стана. Усмивката изчезна от лицето ми...

-Защо си дошла?-попитах и я погледнах безизразно. Дори не знаех как да се държа с нея. Беше толкова странно.

-Исках да се запозная с теб и да прекараме време заедно!-каза усмихнато. Тя шегува ли се?!

-Нямам нужда от теб! Аз никога не съм имала майка и сега нямам!-казах и я гледах с омраза.

-Аз съм ти майка. Може да съм направила грешка, но ти си моя дъщеря и аз те обичам!-каза и се усмихна тъжно.

-Сега ли се сети, че имаш дъщеря?-изкрещях и очите ми се насълзиха.

Щях да кажа още нещо, но вратата се отвори. От там влезе човек, който не бях виждала от много време. Видях две очи, които много обичам...

***
Здравейте, какво мислите за новата глава? Според вас кой влезе в кабинета на Ема?