Омразата е синоним на любовта

Майка ми ли?!

Ема

Щом прочетох съобщението, останах без думи. Знам, че е невъзможно да е Камерън, но толкова се надявам на това, макар че съобщението беше необичайно и дори малко плашещо. Реших, че трябва да го покажа на Дан. Той трябваше да знае за това...

-Дан, ела за малко.-казах и той тромаво дойде и седна до мен.

-Какво става? Изглеждаш ми прекалено усмихната.-каза и почеса врата си.

-Виж...възможно ли е да е той?-попитах след като му дадох телефона.

-Ще ми се, но няма такъв шанс. Той...беше в много тежко състояние и шанса за живот беше малък, а и ние щяхме да знаем и...
Това е невъзможно, Ема.-изкрещя последното изречение и стана на крака.

-Защо да е невъзможно? Може да е станало чудо.-казах и се изправих.

-Ема, не говори глупости! Аз го видях, след като ти си тръгна, дори ти беше при него. Няма шанс да е жив! Напълно възможно е, да е Себастиан. Може да е всеки друг, но не и Камерън, разбра ли? Моля те, не прави нещо глупаво, за което ще съжаляваш!-каза и се качи по стълбите. Аз седнах да дивана и започнах да си играя с пръстите си.

Вярно е, че това съобщение беше странно, но аз мисля, че е от Камерън и е вярно, че го видях в болницата, но...може да са станали много неща.

Не вярвам на думите на Дан...

Не знам дали вярвам, че Камерън е жив или искам да е така, но се надявам на чудо...

Това чудо, с което никога не съм се сблъсквала, но винаги съм вярвала в него. Надявала съм се на него, когато бях малка и майка ми просто я нямаше.

Много пъти съм си мислела, че проблема е бил в мен и затова майка ми си е тръгнала. Точно тогава, аз се нуждаех от това чудо.

Когато разбрах, че Камерън е умрял, също се нуждаех от него.

Но то така и не дойде...
Не дойде тогава, но нека се появи сега.

Без да разбера, сълзи се спускаха от очите ми. Опитах се да спра да плача, но така и не стана, затова се примирих и се облегнах на облегалката на дивата.

Беше ми ясно, че тази вечер няма да се спи...

Беше около шест и половина сутринта и отидох да събудя всички. Първо почнах от Мелъни и Дан, а след това събудих и децата.

След половин час, всички бяхме около масата.

-Хей, колко часа стана? Закуската е много вкусна!-каза Дан с пълна уста.