Събудих се от дразнещия звук на алармата. Станах тромаво от леглото и влязох в банята. Извърших обичайните си процедури и се запътих към гардероба. Чудех се какво да облека, но най-накрая се спрях на това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Трябваше да нося и яке, защото беше средата на ноември и макар, все още нямаше сняг, беше доста студено.
След като реших, че изглеждам добре, слязох на закуска. Влязох в кухнята и видях татко и Мелиса да си говорят за нещо, но щом ме видяха те решиха, че разговора им е безинтересен и започнаха да ме обсипват с въпроси. Щом седнах на стола, вече ми се искаше да не го бях правила.
-Колко си хубава Ема! Вие с Камерън оправихте ли се? И какво беше направил?-попита ме баща ми. Аз извъртях очи и си взех една палачинка.
-Всичко е наред и не те интересува. Ти си гледай твоята връзка.-казах и посочих Мелиса.
Мислех, че ще са обидени от това и ще ми се скарат, но те започнаха да се смеят. Сега разбрах защо съм толкова откачена. Баща ми също е такъв.
-Добре, млъквам. Не искам да споря с теб.-каза баща ми и отпи от кафето си.
-Ти искаш, просто не можеш!-казах и всички се засмяхме.
След този разговор закуската потъна в мълчание. Когато бях готова казах по едно ,,Чао" и излязох от къщата. Точно срещу входната врата ме чакаше Камерън облегнат на колата си. Беше облечен със сини дънки и една сива тениска. Отидох до него и го целунах по бузата. Той ми се усмихна и се качихме в колата му.
Вече бяхме почти до училище и Камерън развали тишината помежду ни.
-Знаеш ли, че събират всички паралелки от 12 клас до края на годината, защото... Не знам защо, но ще сме заедно.-каза и се засмя. Толкова е сладък. Значи ще сме в един клас? Това ще е много хубаво. Ще прекарваме повече време заедно.
