Омразата е синоним на любовта

Накарай ме!

Ема

Седнах на стола с голяма усмивка. Взех и отпих една голяма глътка от кафето на Мелъни. Аз знаех, че тя няма нищо против.

-Как си? Добре ли си? Изгори ли се?-попита Соня притеснено.

-Добре съм.-засмях се и чух силен шум. Обърнах се и видяк как момчето с кафето преобърна една от масите и излезе-Какво беше това?-попитах учудена като не отделях поглед от бъркутията, която момчето беше оставило.

-Много го ядоса. Познавам го от първи клас и никога не съм го виждал толкова ядосан.-каза Дан и сложи ръка на рамото ми, а аз го погледнах-Дано да не се разрази война между вас. Той е много избухлив, но и ти не му отстъпваш. Ще отида да го видя. До скоро. -Дан тръгна, а аз утидох до него.

-Дан, може ли да те питам нещо?-попитах аз, а той само кимна-Как се казва? Имам предвид момчето, как се казва?-попитах и зачаках отговор.

-Камерън. Казва се Камерън.-каза Дан.

Обърнах се и седнах на масата. Гледах замислено и отпих от кафето на Мелъни.

-Защо се ядоса толкова, Ема? Трябваше да мълчиш, защото сега той може да ти създаде проблеми. Дори не му знаем името...-каза Соня,но аз я прекъснах.

-Казва се Камерън.-казах ядосано и въздъхнах от отекчение.

-Има хубаво име. И той самия не е лош...-каза Ани и отхапа от сандвича си.

-Я не говори глупости. Той не е хубав!-почти изкрещях аз.

-Добре Ема. Не се ядосвай. Ти да не го харесваш?-каза закачлино Мелъни.

-Какво? Да го харесвам? Нееее. Ти луда ли си?-казах с надсмешка-Моля да затворим тази тема.

-Добре само си прибери ноктите.-каза Ани и момичетата се засмяха, а на мен въобще не ми беше смешно. Като се замислиш той е красив. Има толкови хубави очи, а косата... Ударих се леко по главата, за да се оттърся от тези мисли.

Часовете свършиха. Бяха много скучни и нямах търпение да се прибера, за да си почина. Прибрах се и татко го нямаше. Той работи много и не се виждаме много често само на закуска. Качих се в стаята си и седнах на леглото. Съблякох якето и събух обувките си и след това легнах на леглото и се загледах в тавана. Незнам защо, но мисля за случката днес и по-точно за Камерън. Мислех за дълбоките и кафеви ириси, които имаше, за гъстата му коса и реших да го потърся в Facebook. Влязох в профила му и гледах неговите снимки, но една най-много ми хареса.

(Това е Ема)

Исках да спра да мисля за него и утидох в кухнята, за да си направя нещо за ядене. Реших да си направя палачинки. Забърках сместа и почнах да правя палачинките. Направих ги и измих съдовете, но не ми се ядеше. Зачудих се защо ги направих щом няма да ги ям, но ги сложих на плота и се качих в стаята си. Реших да отида до парка, за да се поразходя. Облякох си черен клин и една обикновенна бяла тениска. Облякох си горнище и обух маратонки. Слязох в кухнята и написах бележка на татко, ако случайно се прибере преди мен. Заключих и се запътих към парка. Много обичам да ходя в парка. Толкова е успокояващо. Имам чувството, че съм далеч от целия шум на Ню Йорк. Щом влязох в парка веднага видях една свободна пейка и седнах на нея. Близо до мен мина една бременна жена, може би в петия месец. Стана ми толкова мило. Имаше толкова много бягащи и усмихнати деца. Бих искала пак да бъда дете. Беше толкова безгрижно. Усетих, че някой сяда до мен. Обърнах се и видях Камерън. Той ми се усмихна. Беше толкова красива усмивка, че чак детинска.

-Здрвавей.-каза той и прекъсна мислите ми-Аз съм...

-Знам кой си, Камерън!

-Как така? Аз не знам ти коя си, но ти знаеш аз кой съм, така ли?-попита с огромна усмивка, но леко объркване в очите

-Да! Ако нямаш още тъпи въпроси, аз ще тръгвам.-казах и станах от пейката. При това ми действие и той стана, и хвана ръката ми.

-Ей, чакай. Нека поговорим още малко.-каза го така, че звучеше като молба.

-Не искам да говоря с теб!-почти извиках и се опитах да измъкна ръката си, но не ми се получи.

-Ти не искаш, но аз искам. Моля те,  седни да поговорим. Съгласна???-спокойно каза той.

-Не съм съгласна! Накарай ме!-извиках аз. Той се усмихна подмолно и ме вдигна на рамо...