Тази сила се нарича любов

2K 87 0
                                    

Камерън

Щом се прибрахме вкъщи, исках да легна на леглото и никога да не стана от него, но майка ми и Ерик искаха да говорят с мен. С недоволство седнах на дивана и зачаках мъчението да започне.

-Виж Камерън, вие с Ема ще се ожените така или иначе, затова ние решихме, че е добре сватбата да се проведе след една седмица. След сватбата вие ще живеете заедно.-каза майка ми и взе Бела така, че да седне в скута й.

-След една седмица? Ние още учим! И къде ще живеем по-точно? По дяволите, откъде излезе този договор? И защо въобще съществува той?

-Този договор е сключен, защото аз трябваше да се омъжа за бащата на Ема, но аз бях влюбена в баща ти и отказах този брак по принуда да се състои. Тъй като нашите родители бяха обедени, че искат да се сродят, този договор влезе в сила. Иначе вие ще живеете в отделна къща. Оставам на теб да я избереш.

-Значи, ти и бащата на Ема е трябвало да се омъжите, обаче ти си отказала и затова ние с Ема сме принудени да се оженим? Това е откачено! Що за човек е бил дядо ми?-станах на крака и прокарах ръка през косата си.

-Бела, може ли да отидеш в стаята си, за да поговоря с батко?-попита майка ми, а Бела само кимна и заподскача по стълбите.

-Камерън, не разбирам какъв е проблема? Нали се обичахте? Не може всичко да е свършило!-каза майка ми, а Ерик просто стана от дивана и се качи по стълбите.

-Не е свършило, но Ема ми е сърдита. А относно проблема...вие се опитвате да контролирате живота ми! Не само моя, но и живота на Ема! Винаги съм те мислил за добра и умна жена, а то какво излезе?-казах, а майка ми се засмя леко.

-Виж, не го избирам аз, но подкрепям идеята. Вие сте един за друг. Искам до утре да си избрал къща!-каза майка ми и изчезна от погледа ми. Не мога да разбира, що за хора са това? Вярно е, че обичам Ема и знам, че тя ме обича макар да ми е много ядосана, но това не им дава право да го правят...

Вече стоях на леглото си и разглеждах къщи. Трябваше да е голяма, стилна и скъпа! Това са стандартите на майка ми, щом стане въпрос за жилище. Майка ми е добра, но на моменти. Иска винаги да става на нейното. Тя има едно мото в живота ,,Или играем по моите правила или въобще няма да играем".

Тогава, когато ги запознах с Ема беше много мила, но сега ми стана ясто защо. А аз си мислех, че иска да бъда щастлив.

 Омразата е синоним на любовтаМесто, где живут истории. Откройте их для себя