Омразата е синоним на любовта

Изнудваш ли ме???

Камерън

Това беше Нора. Наистина беше тя. Не мога да повярвам, че след толкова време се върна да трови живота ми, когато всичко е наред.
Върна се когато бях щастлив, когато бях с Ема, когато бях влюбен. И всичко, което стана доказва, че тя си остава една подла твар, забравена от бога.

*Ретроспекция

Карах последния си час, когато усетих телефона ми да вибрира. Отворих го и видях, че имам съобщение от Нора. Все още не си е сменила номера.

,,Искам да се видим днес след училище."

,,И защо да го правя?"

,,Защото ще кажа на Ема за миналото ни. Много ще я заболи. Милата..."

,,Добре, кажи къде."

,,Знаех, че ще се съгласиш. Задния двор на училището."

Подла змия...
Наложи се да излъжа Ема, че имам работа с майка ми. Какво трябваше да й кажа? Че оправям стари грешки? Не исках да я лъжа, но се наложи. Тя не мрънкаше, но знам че й стана гадно. Все пак бях й обещал.

Вече бях в задния двор и чаках Нора да дойде. Закъсня с десет минути, но все пак дойде и то с най-голямата лицемерна усмивка, която можеше да сътвори. Толкова я мразя. Не мога да повярвам, че някога съм я обичал.

-Здравей, любов. Как си? Как мина деня ти? Надявам се добре.-каза и ме потупа по рамото. Що за наглост? Не мога повече...

-Хайде казвай, и да тръгвам. Какво искаш? Защо се върна?-попитах и сложих ръце в джобовете си.

-По-спокойно, става ли? Нека да отидем на кафе. Съгласен?-попита и повдигна една вежда.

-Имам ли избор?-изпуфтях и тръгнах към колата, естествено тя вървеше след мен.

-Може ли по-бавно?-изкрещя зад мен. Вярно е, че вървя бързо, но чак толкова...

-А ти може ли да се махнеш от живота ми ?-попитах и се обърнах към нея.

-Не! Това е невъзможно!-каза без да се замисля.

-Ето ти го отговора на въпроса ти.-казах и отключих колата си. Откачалката естествено се качи в колата.

През целия път до кафенето, Нора ми правеше намеци, но не обърнах много внимание. Вече бяхме пред кафенето и аз спрях колата на паркинга. Влязохме вътре и седнахме на една маса в ъгъла. Аз си поръчах кафе, а тя фрапе. Исках да говори и да си ходя. Вече не исках да гледам лицето й.