Събудих се към девет часа. Бях още с роклята от снощи. Мина малко време докато асимилирам какво се случи. Когато погледнах към ръката си, се усмихнах. Това, което беше станало снощи, беше като сън. Беше толкова хубаво, че ако пръстена не беше при мен, щях да помисля, че е плод на моето въображение. Но беше истина.
Когато щях да сляза на първия етаж, телефона ми звънна. Беше Мелъни.
-Ало, Мелъни, как си?-попитах радостно и седнах на леглото.
-Хей сладка, какво става с теб? Много си радостна? Какво става?-попита Мелъни и се засмя.
-Да, щастлива съм! Слънцето грее и птичките пеят...-казах замечтано.
-Някой е влюбен. Хайде да срещнем. Ще кажа и на другите.-каза Мелъни и си личеше, че беше щастлива.
-Добре. Хайде да се видим в мола след един час. Съгласна?-попитах и повдигнах вежда макар, че не може да ме види.
-Да, разбира се. Кой би отказал?-попита и двете се засмяхме.
-Добре, аз ще затварям. Ще се видим там.
-Добре, чао.-каза и аз затворих.
Отидох до гардероба и се чудех какво да облека, но избрах това:
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Тръгнах надолу по стълбите и излязах от вкъщи. Бях с неудобни обувки, затова си хванах такси. След около 15 минути вече бях пред мола. Влязох вътре и както винаги там имаше много хора. Качих се на третия етаж и видях момичетата. Те ме задърпаха към едно от кафенетата. Искаха да им разказвам кой е, познават ли го и всички подробности. Но нямаше да им кажа още. Ще ги подразня малко.
-Разказвай! Кой е? Познаваме ли го? Хайде казвай.-почни изкрещя Ани. Беше много любопитна. Тя винаги е такава, но това беше нейната любима тема.-Поне го опиши. Как изглежда?
-Има очи, уста, също така има и коса. Това стига ли?-попитах и се засмях.
