Омразата е синоним на любовта

Тя ме мрази...

Камерън

-Накарай ме!-извика тя, а аз се усмихнах подмолно. След това я вдигнах на рамо и тя започна да ме рита и да ме удря-Пусни ме! Искам да сляза!

-Няма как да стане. Аз ти дадох шанс, но ти отказа. Сега по-добре стой мирно.-казах спокойно и се усмихнах дяволито. Тя опитваше да се измъкне, но щом разбра, че няма как да стане, се успокои. Просто си стоеше спокойно легнала на рамото ми, а аз я бях хванал за краката. Много погледи бяха вперени в нас. Някои хора ни гледаха с радост, а други с отвръщение, но не ми пукаше за тяхното мнение. Може би завиждаха, но това нямаше значение сега. Реших да отидем в любимото ми кафене. Пуснах я до масата...

-Моля те, седни. Нека поговорим.-казах и посочих стола. Тя седна на стола и скръсти ръце пред гърдите си, без да каже и дума. Всъщност начина, по който се сърди е някак сладък. Реших да седна на стола срещу нея и започнах да казвам нещо, но сервитьора дойде.

-Здравейте. Какво ще желаете?-каза сервитьора и огледа момичето срещу мен. Сигурно си мислеше, че е красива и наистина беше такава. Аз се ядосах от тази мисъл и почнах да поръчвам.

-Аз искам дълго кафе без захар, а за нея...

-Аз искам лате!-прекъсна ме тя и бях доволен, че сервитьора
най-накрая ще си тръгне. Онзи с бялата престилка и тетрадката в ръка се усмихна и си тръгна. Надувка...

-Та...Как се казваш? Защо не съм те виждал преди? Нова ли си?-попитах и зачаках отговор.

-Казвам се Ема. Аз не съм толкова известна и за това не ме знаеш. Това отговаря и на третия ти въпрос.-каза и си пое дълбоко върдух-Имаш ли други въпроси?

-Еммм... не знам. Искам да те опозная. Също така искам да ти се извиня за по-рано днес.-казах и сервитьорът остави напитките на масата.

-Защо?-попита и отпи от кафето си. Тя надигна вежди и зачака отговор- С какво заслужих извинението ви, милорд? Мислех, че вие сте толкова готин, че хората нарочно се блъскат в теб. Греша ли?

-Извинявам се, защото мисля, че сгреших. А относно сблъсъка...то ми се е случвало и преди и затова си помислих, че...

-Че искам да ти привлека вниманието, но си сгрешил. Никога не бих привличала вниманието на момче само, защото е известен в училище. А и ти дори не си хубав. Ако сме свършили със запознанството, ще си тръгвам.-каза и стана от стола. При това й действие, аз станах и всички погледи бяха приковани в нас, но не ме интересуваше.