Отиваме в болница...

1.7K 78 8
                                        

Ема

Най-накрая пристигнахме в Ню Йорк. През цялото време Камерън не се отдели от мен. Сега ще ме кара и по доктори...

Влязохме вкъщи и се качих в спалнята, а точно след секунда влезе и Камерън. Беше привидно притеснен за мен. Застана пред мен и ме гледаше така все едно ще разбере какво ми е. Аз самата не знаех какво ми има, но бях сигурна, че не е нещо сериозно.

-Ема, добре ли си? Искаш ли нещо?-попита ме Камерън, а аз извъртях очи. Започва се...

-Добре съм. Ако ме попиташ още веднъж, ще те ударя. Спри да ме питаш едно и също нещо!

-Добре. Има ли ти нещо?-попита ме Камерън, а аз го погледнах отегчено.

-Какво? Това е различен въпрос!-каза и се засмя. Аз се намръщих и седнах на леглото.

Забелязах, че сега ме ядосва много повече. Ядосва ме дори това, че диша. За това спорихме около половин час по време на полета.

А колко съм чувствителна...
На летището видяхме едно бебе да плаче, а аз се разплаках. Това е много странно и необичайно за мен.

-Камерън, много ме ядосваш. Хайде, извикай този доктор и да се свършва!-казах и погледнах Камерън в очите, защото седна до мен.

-Какво ти става? Много си странна.-каза, а аз го погледнах на тръни.

-Еми такава съм. Какво да направя?

-Добре...не се ядосвай. Аз ще звънна на семейния доктор, а ти не чупи нищо.-каза Камерън с усмивка.

-Ха, ха, много смешно!-казах и го погледнах с присвити очи.

Доктора дойде и ме прегледа. Той беше около четиридесет годишен мъж с посивяла коса. Гледаше ме доста странно, но не казах нищо, за да не го обиждам.

-Еееее...какво й е?-попита Камерън, а аз гледах с досада съм тавана.

-Добре е, но...трябва да направим изследвания. Имам едно предположение, но не съм сигурен.

-Нещо лошо ли е?-попитах, щом чух какво каза доктор Смит.

-Не, не...става въпрос за нещо много хубаво, но не съм сигурен. Утре елате в болницата, за да ви вземем кръв.

-Добре. Много ви благодаря.-каза Камерън и стисна ръката на доктора. След това излязоха от стаята, а аз потънах в размисли за всичко, което каза господин Смит.

 Омразата е синоним на любовтаWhere stories live. Discover now