Ангел...

2K 85 17
                                        

Камерън

Отворих очи и видях едно прелестно същество да лежи на гърдите ми. Това ме накара да се усмихна като идиот. Не мога да опиша чувството, което е превзело сърцето ми. Сега разбрах какво имаше предвид баба ми...

*Ретроспекция

-Здравей, бабо. Какво правиш?-питам и сядам до нея на дивана.

-Нищо миличък. Чета една прекрасна книга.

-Пак ли тези книги? Любовна ли е?-питам баба си, а тя кима с глава.

-Пълна боза! Говори се само за тази ,,Изпепеляваща любов".

-И ти ще се влюбиш така. Просто си много малък още. Когато дойде времето...ти сам ще разбереш за какво говоря.

-Аз не разбирам и не искам да разбирам нищо за живота и любовта. Аз съм само на петнайсет.

-Така е, но искам да ми обещаеш нещо. Когато намериш момиче, с което искаш да прекараш живота си... обади ми се! 

*Край на ретроспекцията

Погледнах надолу към моя ангел, който спеше сладко на гърдите ми. Не мога да повярвам, че живота ми се промени така...

Никога не съм предполагал, че Бог ще ме възнагради с това прекрасно същество, защото аз не съм един от най-добрите хора на този свят. Правил съм неща, с които не се гордея и съм разбивал много сърца... за което съжалявам.

Защото не мога да си представя, ако Ема не беше до мен сега. Живота ми щеше да бъде скучен и безинтересен. Едно сиво ежедневие и празна душа. Поглед показващ безразличие, но всъщност пълен с чувства. Чувства, които са чакали правилния човек, пред който да се разкрият...Ема.

Тя ме промени изцяло. Правя неща, които никога не съм мислел, че ще направя. Ето сега гледам спящото момиче до мен...гледам я и си мисля колко е красива. Никога преди не съм правил това, но съм щастлив.

Щастлив ще бъда, когато се оженим. Аз ще ходя на работа, а тя ще се грижи да децата ни. Красиви малки създания. Великолепни като майка си и проклети като мен. С моя лош нрав...дано не е така. При тази мисли се засмях и погалих бузата на Ема.

-Ти зяпаш ли ме?-измънка Ема и се усмихна мило.

-Може би. Защо? Проблем ли е?

-Не, много е приятно.-каза и ме прегърна. Усмихнах се и увих ръцете си около тънката й талия.

 Омразата е синоним на любовтаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora