Омразата е синоним на любовта

Искам да знаеш, че те обичам

Ема

Какво?! Не може да е истина!
Сигурно ми се привижда!

Разтърках очите си, за да спра да халюцинирам, но когато ги отворих, гледката пред мен беше същата.

Това беше...Камерън?!
Наистина беше той!

-Т-ти...виждаш ли го?-попитах моята така наречена ,,майка" и посочих Камерън.

-Да, виждам го. Защо? Какво става?-попита ме тя, но аз не обърнах внимание на въпросите й. Важното беше, че Камерън е жив.

Исках да се хвърля на врата му и да го прегърна, но имах хиляди въпроси в главата си.

Мечтаех за деня, в който се връща и си мислех как ще го прегърна и ще му кажа ,,Обичам те!", а сега нямам сили да помръдна.

Гледахме се в очите. Очите му бяха кафяви и топли, точно както когато ги видях за последен път.

-Аз...мисля, че ще изляза.-каза жената и излезе от кабинета ми, като затвори вратата.

Аз продължавах да се взирам в очите му. Не можех да спра да ги гледам. В един момент си помислих, че сънувам и реших да ощипя лявата си ръка и затворих очи. Като погледнах нагоре, видях същото както преди. Явно не сънувам...

Той започна да се доближава към мен, а аз отстъпвах назах, докато не опрях гръб в стената.

-Не сънуваш, аз наистина съм жив.
Толкова те обичам, че дори смъртта не може да ни раздели.-каза и продължи да ме гледа в очите.

-Махни се...моля те.-казах и той се отдръпна от мен.

-К-какво? Как? Защо?-попитах и покрих лицето си с ръце.

-Ела, нека поговорим.-каза и понечи да хване ръката ми, но аз я отдръпнах.

-Виж...искам обяснение, но не знам дали ще мога да го понеса...-казах и се загледах през стъклената стена. Без да усетя, сълзи се стичаха по бузите ми. Цялата треперех...

-Не плачи...-каза и помилва бузата ми...беше ми приятно, но се отдръпнах.

-Искам да поговорим за всичко, но ми трябва време.-казах и продължих да плача. Едвам говорех, заради сълзите в очите ми и тъгата в душата ми.

-Нека поговорим сега...-каза, а аз поклатих отрицателно глава.

-Не! Днес ми дойде прекалено много! Първо някаква жена идва и ми казва, че е моя майка, а след това идваш ти и искаш да говорим!
Аз мислех, че си умрял, Камерън!
Прекалено е много...Не знам какво да мисля и се чувствам ужасно.
Чувствам се празна.-казах и избърсах сълзите си, но те бързо се заменяха с нови, затова се отказах.

-Какво? Онази жена е твоя майка?-попита ме Камерън, а това ме накара да се ядосам.

-Само това ли разбра от всичко, което казах?-изкрещях и се доближих до стъклената стена.

Плачех и бях бясна. Въобще не знаех какво да мисля или правя.

-Знам, че си объркана и че не разбираш какво става...затова ще е най-добре да се срещнем утре.
Ще имаш време да помислиш и да прецениш ситуацията, но искам да те попитам нещо.-каза той и аз го погледнах в очите. В тях се четеше само тъга.

-Как са децата ни? Питат ли за мен?-попита и очите му се насълзиха. Сега разбрах, че на него също не му е било лесно.

-Те са добре. Питат за теб, но рядко, защото знаят, че това ме натъжава.
Иначе съм им говорила за теб.-казах и се усмихнах тъжно.

-Надявам се само хубави неща...-каза тъжно той.

-Мхх...само хубави неща.-казах и продължих да плача.

-К-как се казват? Поне това трябва да знам за тях.-каза и се разплака.
Това е един от малкото пъти, в които съм го виждала да плаче.

-Дрю и София...-казах и си поех дълбоко въздух.

Толкова много ме болеше. Всичко отвътре сякаш изгаряше. Сърцето ми прескачаше като лудо и не знаех защо е така.

-Хубави имена...-прошепна, беше едва доловимо, но аз го чух.

-Виж...знам, че си объркана,
но искам да знаеш, че те обичам. Ще чакам да отвърнеш на чувствата ми, а ако не стане, просто ще те накарам да се влюбиш в мен отново, но този път по-силно! Толкова силно, че дори смъртта да не й повлияе!-каза и целуна бузата ми. Очаквах да си тръгне, без да каже нищо, но той реши да прошепне нещо в ухото ми.

-Не си се променила...красива си така, както те оставих, но има една разлика и тя е, че сега си сто пъти по-силна от преди. Знай едно-ако обичаш, прощаваш!-каза и излезе от стаята, като ме остави с хилядите мисли в главата ми.

Спомените ни заедно, се въртяха в главата ми и не ме оставяха намира. Те се блъскаха една в друга и имах чувството, че главата ми ще се пръсне. Реших, че ще е
най-добре да се прибера , за да помисля на спокойствие...

***
Здравейте, дано да сте щастливи, че Камерън се завърна, защото аз да. Според вас какво ще стане?