Вече бяхме до моята ,,изненада" така да кажем. Исках да я заведа в моята къща. Според мен ще се зарадва, защото когато си писахме, тя поиска да види къде живея. Затова реших да сбъдна това нейно желание.
-Пристигнахме. Хайде слънце!-казах и я задърпах за ръката.
-Къде сме?-попита тя, но веднага след като видя къде сме, се усмихна.
-Харесва ли ти?-попитах, макар че знаех отговора.
-Дали ми харесва? Влюбена съм! Тук ли живееш?-попита и се обърна към мен.
-Добре дошла в скромния ми дом.-казах и я поведох към къщата.
-Дом? Това е цял палат.-въздъхна от възхищение.
Наистина къщата ни е много голяма. Това се дължи на фирмата на баща ми. Това е фирма, която аз ще наследя след като завърша училище. Ето и снимна на къщата ни:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Мисля, че къщата ни е прекалено голяма за четирима човека. В тази къща живеем аз, майка ми, сестра ми и приятеля на майка ми--Ерик. Той е добър човек и се радвам, че прави майка ми щастлива.
-Ще почукам на вратата и ще се запознаеш с майка ми. Окей?-попитах, а тя само кимна. Разбрах, че е притеснена, затова я прегърнах. Тя видимо се успокои, но все пак беше притеснена.
-Здравей, майко. Може ли да влезем?-попитах и тя огледа от глава до пети Ема.
-Разбира се деца, влизайте.-каза усмихнато тя. Беше в необичайно добро настроение. Това ме очуди, но ме и зарадва.
Вече влязохме в хола и седнахме на белия диван. Ето снимка:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
