5

836 68 0
                                    

Двамата се прибраха в къщата.

Преди Техьонг да си сабуе обувките, беше притиснат на стената.

"Защо го направи!? Отговори ми, защо уби жената?! Тя имаше дете! Кой ли знае какво си е помислило горкото момче, когато е разбрало, че майка му няма да се върне! Знаеш ли какво? Аз се връщам! А за теб... "

Чонгкук го хвана за ръката и го придърпа към стаята.

"Ще седиш тук, докато се върна! И аз да не избягаш, ще те заключа. "

Кук затвори вратата и я заключи.

След това си взе нещата и излезе.

Техьонг седеше в стаята, завит през глава, плачейки.

Чонгкук стигна парка и отиде до площадката.

Той видя детето да седи на пейката, играейки си на телефона.

Кук отиде при детето и седна до него.

Детето се обърна.

"Ти си този, който говореше с мама. Къде е тя, господине? "

Чонгкук пррхапа устната си.
Как можеше да каже на малко момченце, че майка му е мъртва.

Той въздъхна.

"Имаш ли телефона да баща ти? "

"Да, да му звънна ли? "

"Да, ако може. "

Момчето спря играта си и набра баща си.

"Ало тати, един господин иска да говори с теб. " Каза момчето, подавайки телефона.

Кук го взе и стана от пейката, отивайки по-надалеч.

"Добър ден, искам да ви съобщя една лоша новина. "

Чонгкук каза на бащата, че майката се е самоубила в тоалетната на ресторанта.

За негово щастие, мъжа повярва и каза, че веднага идва да забере детето.

Кук се върна при момчето и му даде телефона.

"Баща ти идва да те забере. "

"Ами мама? "

"Тя се е прибрала. "

He Is Sweet But Psycho/ VkookWhere stories live. Discover now