He Is Sweet But Psycho/ Vkook

35-2

"Те, хайде че трябва да слизаме за вечеря. " Каза Чонгкук и се опита да привлече вниманието на Техьонг, който гледаше нещо на лаптопа.

"Още пет минути и свършва! " Каза Те и продължи да гледа.

"Ще го пуснеш после, хайде че ни чакат. "

"Ти слизай, аз мога и без да ям. Това е по-важно сега. "

Кук извъртя очи и затвори лаптопа.

"Не! Тъкмо щяха да го убият! Защо го затвори!? "

"Няма да си лягаш гладен, хайде. " Кук почна да дърпа Те към вратата.

Те се предаде и просто тръгна след него.

"Ти ще видиш после... "

Двойката пристигна на голямата маса, където ги чакаха приятелите им.

Хоби забеляза ядосаната физиономия на Техьонг, който седна и мълчеше.

"Чонгкук, какво си направил пак? " Попита шепнешком Хоби.

"Нищо, отказваше да слезе долу, защото гледа някакъв сериал и аз просто затворих лаптопа. "

"Познавам го и това изражение на лицето му означава, че ще загазиш, и то здравата. Пожелавам ти късмет и гледай да нямаш вилица някъде. " Каза Хоби и го потупа по гърба.

Кук се обърна към Те и го видя да гледа по този ядосан начин.

Ядеше и гледаше право в Чонгкук и си личеше, как си мрънкаше нещо под носа.

Те остави лъжицата и взе вилицата. Забучи един къртоф и го изяде. След това огледа вилицата и после Кук.

Техьонг се протегна и вилицата отиде зад ухото му.

Хоби помисли, че ще я хвърли, затова се премести малко в страни.

"Какво правиш бе? Щях да се задава, защо ма буташ? " Каза Джаксън.

"Помислих, че Те пак ще хвърля вилица. Последния път едва не ми изкара окото. "

Хоби погледна Те, който беше оставил вилицата.

"Слава на бог, че-" Хоби беше прекъснат от забиващ се звук. Погледна масата и видя, че вилицата беше забучена на сантиметър от бедрото на Чонгкук.

Кук ококори очи и погледа гаджето ми, което се подсмихваше.

"Опа, много съм непохватен. Винаги така става. " Каза Те и се протегна да си вземе вилицата.

Като го направи, я заби наистина в бедрото на Кук.

"А! Защо направи това?! " Изкрещя Чонгкук от болка.

"Съжалявам, непохватен съм с остри предмети. " Каза Те и я заби по-навътре.

Кук стигна зъби, за да не изкрещи от болка, а Техьонг се подсмихваше.

"Какво има, боли ли те някъде, Куки? Спокойно, можеш да ми кажеш. " Те се направи на загрижен и погали лицето му.

Леле, наистина е добър актьор. Помисли си Чонгкук.

Другите момчета си замълчаха и продължиха да ядат.

Те извади вилицата и остави на дънките на Кук голямо петно кръв. Поне, че бяха черни, но си личеше.

По вилицата имаше кръв и Техьонг забучи още един картоф и го изяде, заедно с кръвта.

"Предупредих те, да не го ядосваш, но не ме слушаш. " Каза Хоби и веднага си премести погледа, когато видя Техьонг пак да насочва вилицата си.

"Защо го направи, сега едва вървя? " Каза Кук и коцикаше до стаята.

Те си мълчеше и отключи стаята.

Двамата влязоха и Чонгкук веднага седна на леглото. Той се издърпа назад и легна на възглавницата.

"Кой ти каза, че ще лягаш на това легло? " Попита Те и скръсти ръце.

"Но тук няма друго? "

"Не ме интересува, ставай и ходи да спиш другаде, теб не те искам тук. "

"Но в хотела няма други стая-"

"Казах, че не ме интересува, ставай и се махай. "

"Продължаваш да ми се сърдиш за това в самолета? "

"Абе аз какво ти казах бе! " Техьонг взе една възглавница и замери Кук с нея.

Чонгкук стана и още една възглавница го удари.

"Поне ще ми кажеш ли защо ми се сърдиш? "

Техьонг издиша и тръгна към него. Хвана го за яката и го хвърли на леглото. Той седна върху краката му, притискайки ги.

"Ти явно наистина не разбираш от дума? Не съм ядосан за това, а затова, че когато ти казвам, че остават пет минути, значи пет минути ще чакаш! Кът не ти се чакаше, защо просто не слезе долу, а ми затвори сериала, а?! Сега ще те науча веднъж за винаги, да не ме ядосваш. " Техните стана от него и тръгна извади важе и електрошока. "Сега ще седиш мирно или ще те тресна. "