He Is Sweet But Psycho/ Vkook

51-2

"Хоби, карай по-бързо! "

"Опитвам се! "

"Опитвай се по-бързо! "

"Не мога! "

"Защо?! "

"Има ограничение! "

"Еби го! Карай по-бързо! "

"Ще ме спрат, все пак сме в град и ще спреш ли да ми викаш?! "

Техьонг млъкна и почна да се оглежда за къщата.

"Хоби, тук сме! "

Хоби спря малко по-надалеч от къщата.

Те излезе от колата.

"Дай ми джобното ножче. Също така и пистолет. "

"Сериозно ли? " Попита Хоби.

"Дай ги, имам план. "

Хоби извади оръжията и му ги даде.

"Спомняш ли как един път се измъкнах от наказание в лудницата? "

"А, не! Няма да го правиш! "

"Ти само гледай. " Те се подсмихна и тръгна към къщата.

Хоби въздъхна и просто си удари главата в волана, задействайки клаксона на колата.

"Куки, тук съм! " Извика Техьонг.

Чу стъпки и се направи, че е разсеян.

"Наивен както винаги. " Каза тя и допря пистолет до главата на Те. "Пусни пистолета, виждам го в джоба ти. "

"Хвана ме. " Каза Те и се подсмихна, взимайки пистолета, пускайки го на земята.

"Сега тръгвай надолу, към мазето. "

Те тръгна надолу по стълбите и отвори дървената врата.

Изненада се, когато видя какво има вътре.

Купчина трупове на земята и също така Намджун, който беше завързан за един стол, изглеждаше че е в безсъзнание.

"Какво си направила на толкова много хора Лени?"

"Каквото си искам. Сега и ти ще станеш част от тях, нали знаеш? Но първо ще се сбогуваш с някой, който много обичаш. " Лени отиде до някой и го дръпна за косата, вдигайки го. "Сега или се убиваш, или ще гледаш първо как умира, после аз ще те убия. Нямаш много избор. "

"Посмей да му направиш нещо-"

"Че ако знаеш какво му правех. Ти и без това няма какво да направиш, нямаш уръжие, нито помощ, нищо. "

"Сигурна ли си? " Попита Те и извади нещо от джоба си.

"И какво трябва да е това? " Попита Лени.

"Това е старата ни къща, тук израснахме. Знам всяко кътче в тази къща. "

"И какво от това? "

"Ами... "

Преди да довърши, Хоби се появи от някъде и взе Чонгкук, тучайки към изхода.

Преди Лени да се обърне, Техьонг я хвана за ръцете и я притисна за стената.

Тя успя да измъкне едната си ръка и го удари.

Те падна на земята и Лени допря пистолета си до гърдите му.

"Аз те мразя! Искам да умреш! Ти си нещастник и заслужаваш да умреш! " Викаше тя, а от учите и почнаха да се стичат сълзи.

"Да, но ти си тази, която уби толкова много хора. Погледни. Виждаш ли труповете на пода, това е твое дело, ти си намърси ръцете с тяхната кръв. "

"Млъкни! Няма не мога да те слушам повече! "

Техьонг щеше да извади джобното си ножче, но не го намери. Огледа се и видя, че е на пода.

"Какво гледаш? Няма как да го стигнеш нали знаеш? " Каза тя и щеше да спусне спусака, но нещо остро мина пред очите ѝ.

Тя извика и падна назад, а ножа и се заби по-надълбоко.

Техьонг ококори очи, когато видя кой ѝ беше забил ножа.

"Н-намджун? " Попита Те и видя полицая, който се държеше за корема.

Те се изправи и помогна на Намджун да се държи прав.

"Трябва да се махаме. Сложих бомба и ако не се махнем, ще си отидем. " Каза Те и почна да върви с Намджун под ръка нагоре.

Оставаше още десет секунди, докато бомбата гръмне.