He Is Sweet But Psycho/ Vkook

19

След вечерята, Чонгкук и Техьонг се прибраха у тях.

Кук съблече якето си и го сложи на закачалката.

Те се събу и седна на дивана.

"Куки, трябва да поговорим. "

Кук се обърна и видя сериозната физиономия на Те, който беше кръстосан крака, преплел пръстите си.

"За какво? "

"Ще мина направо. Харесваш ли ме? "

"Да, но-"

"Не по този начин, имам предвид, харесваш ли ме, имаш ли чувства към мен? "

Чонгкук беше объркан. Не знаеше дали има чувства, но времето, в което те прекараха го накараха да мисли, че све нещо се е зародило в сърцето му.

"Те, аз не знам. Винаги съм те харесвал,но само като брат. Като, чух какво си приживял направо не знаех какво да чувствам. Мислех, че си някакъв психопат, който ще ме убие още на първият ден, но ти се оказа просто невинен. Ти си просто едно момче, което има нужда от много любов и грижа, но не мисля че аз съм човека. "

Техьонг опита да сдържи сълзите си, но не успя и остави да се стичат по бузите му.

"Куки, ако знаеш колко те обичам... Никой не се беше грижил за мен така, както ти се грижеше за мен! Ти беше до мен в моменти, в който бях на път да се самоубия, но ти ме накара да обичам отново! Дори и да се опиташ да ме накараш да ги забравя, аз няма! Винаги ще те обичам, Чон Чонгкук!"

Кук въздъхна и прегърна плачещия Те. Той обви ръцете си около талията му и го придърпа по-близо до себе си.

"Не плачи, не искам да плачеш. Обичам те, може да не е по този начин, но аз винаги ще те обичам. Мога да не ти дам любовта която желаеш, но няма да те оставя в такова състояние! "

Те се разплака още повече и го стисна по-силно.

"Моля те, не ме оставяй сам... "

"Няма... Обещавам. "