He Is Sweet But Psycho/ Vkook

*7*

Един ден по-ранно

Двамата се прибраха от разходката из парка.

"Ето къде са били! Ние се върнахме и нямаше никой. "

Бекхьонг и Джаксън седяха на перваза, пушейки.

"Да, трябва ни малко чист въздух. За разлика от вас, ние бяхме навън, не в някакъв офис, който е като затвор и мирише на умрели котки. "

"Мирише на баба ти. " Пошегува се Джаксън.

"Сега ще видиш на какво мирише, като си завра главата в ей тая дупка там! " Хоби хвана главата му и го дръпна да стане.

"Не! Спри, педал! "

"Ако продължаваш да ме обиждаш няма да спра. "

"Добре, извинявай мило братче, повече няма да правя така. Доволен! "

"Много! " Хоби пусна главата му.

Той седна до тях и също запали цигара. Погледна Те и му направи място.

Той схвана намека и седна.

"Искаш ли? " Попита Хоби, подавайки цигарата.

"Не, аз не пуша. "

"Цъ, путка. " Каза Бек.

"Не съм путка! "

"Ми, тогава си дръпни!"

Те се ядоса и взе цигарата от ръцете на Хоби. Той си дръпна и после се задави.

"Добре, продължавай така и няма да ти викам така. "

"Той не е длъжен да пуши и пие за да се мотае с нас. " Каза Hope, придърпвайки Те към себе си.

"На бас, че ще се напие на една чаша. " Каза Джаксън.

"Няма да му даваме-"

"Ама ни ти стиска да му дадеш да си пийне от бирата на D. Твърде те е страх, че ще си пребит от него и Те ще бъде набит от него също. "

"Няма да-"

"Ама ни ти стиска! За 100"

"Няма-"

"Добре тогава за 1000! "

"За всяка глътка даваш на Те по 1000." Каза Хоби.

"Дадено! "

Хоби стана и извади едно кенче и го хвърли на Техьонг.

"Така ще изкараш доста пари, давай! "

Всички се втренчиха в него. Той отвори кенчето и изпи една глътка.

"Стиска му! Станаха 1000."

Те изпи още няколко.

Той беше изпил поне 5 такива и, се плосна на земята.

"Да го еба, та той изкара повече пари от всички нас, умножени по 10."

Така всички почнаха да се напиват с бирата.

Когата AgustD се прибра в къщата завари 4 припаднали фигури. Той видя бирата и се ядоса.

"Ей сега ви ебах! "

Той съблече якето си и тръгна с бясна крачка към Hope, защото знаеше, че той беше главната причина за това.

Преди да стигне до него, кракът му беше спрян от хватка.

"Agust~ ти дойдееее~"

"Боже господи, дете. Махни се от крака ми! "

"Няма да те пусна~ Искам да ме ебеш~" Техьонг изхълца.

"Пусни ми крака-"

"Ти не ме искаш! Боклук! Нещастник! Ти си-"

"Млъкни бе! "

"Но искам да ме чукаш. Още тук и сега! "

"Техьонг, правиш грешка-"

"Не! Искам! "

"Техьонг-" Той се спря сам и нападна устните му.

"Да, пил си от бирата ми. "

Те се засмя и обви ръцете си около врата му.

Agust го вдигна и го занесе в стаята си.

Ето от къде започна всичко...