He Is Sweet But Psycho/ Vkook

-2-

Чонгкук беше поканен на в къщата на Джимин.

Той го покани, защото родителите му отиват на ресторант и оставят двамата братя сами. Както Кук отлично знае, Чим не може да търпи доведения си брат.

"А, тук си! Влизай, че не мога да го дишам вече! " Джимин дръпна Кук вътре в къщата и затвори вратата.

"Не знаех, че ще поканиш приятел? "

"Млъкни. Ще си каня когото си искам. Ти си прави каквото си искаш, но не влизай в стаята ми пак, защото ще те напръскам с лютивия спрей на майка ми! " Джимин продължи да дърпа Чонгкук по стълбите и си мрънкаше нещо под носа.

Двамата влезнаха в стаята му.

"Искаш ли да гледаме новия филм? Ще го дават на живо. " Попита Чим, изваждайки си лаптопа.

"Бордънленд? "

"Да! Щом играта е супер, то филма ще е също! "

Джимин почна да търси нещо, но се ядоса.

"Кук, ще отидеш ли до кухнята да изпукяш едни пуканки? О и вземи шоколада от горният шкаф. Ако ония го е изял вземи бонбоните от буркана. Той каза че ги мрази, така че повече за нас. "

Чонгкук не възрази и слезна в кухнята.

Там беше по-големия, гледайки нещо на телевизора, с копа с пуканки.

Той чу, че някой слиза и се обърна.

"Ти си Чонгкук, нали? "

Кук спря и се обърна към другия.

"Да? "

"Приятно ми е да се запознаем. Казвам се Мин Юнги, но може да ми викаш Юнги или хьонг."

"И на мен ми е приятно. Може да ми викаш Кук или каквото ти хрумне. "

Юнги се усмихна.

Кук направи същото, но се усети че забравя за какво е тук, затова той отиде до шкафа за да потърси пуканките, но нямаше нищо.

Той се обърна и видя масата на хола. По-големия беше си направил пуканки и беше отворил шоколада.

"Какво търсиш? Може да помогна. "

"А, нищо. Просто Джимин ме помоли да направя пуканки. "

Юнги погледа масата и взе купата.

"Ето вземи ги. Не ми се ядат повече. "