He Is Sweet But Psycho/ Vkook

21

"Джимин, аз наистина съжалявам... Но трябва да тръгвам. "

"Не! Моля те, не си тръгвай! " Джимин го дръпна за ръката и не го пускаше.

"Не мога, имам работа. Съжалявам. "

"Моля те, не искам да съм сам отново... "

"Защо просто не звъннеш на Чонгкук и не се видите? "

"Той е зает. Виждам колко се тревожи за онова момче, не мога да му попреча, като само се намесвам с тяхната връзка. Юнги, моля те остани. "

Юнги не направи нищо, даже седеше със същото си безчувствено изражение.

"След всичките тези години ти сега реши да ме харесаш? Ако знаех, че е толкова лесно, досега да съм инсценирал смърта 10 пъти. Толкова се опитваш да ти се харесам и точно в най-трудният и късен момент ти реши ето така, че ме хареса? "

"Тогава не мислех. Не виждах колко си ми нужен. Бях егоист и исках да се чувствам добре, не обръщайки внимание, че те наранявам. Ти просто искаше да си ми брат, а аз те отблъсквах и обиждах за нищо. Аз съжалявам. "

Юнги прехапа устни и отблъсна Джимин.

"Аз никога не съм искал да съм ти брат. Харесвах те, но не по този начин. Сега ако ме извиниш, имам работа. "

"Не! Юнги, моля те, не тръгвай! " 

Юнги игнорира напълно виканията му и излезе през вратата, оставяйки плачещия Джимин сам.