He Is Sweet But Psycho/ Vkook

33-2

"Те, време е да тръгваме, хайде! Бавиш се!"

"Ей сега, само да се обуя! "

Чонгкук го изчака с куфарите под ръка.
Беше се вързал на кокче, защото косата му пречеше. Наистина му отиваше с дълга коса, особено къдрава.

"Ето ме! " Каза Техьонг и се появи с тениската на Междузвездни войни, която получи за премиерата на новия филм. Беше с къси дънки и носеше джапанки. Да не забравяме и неговата голяма усмивка, което беше на лицето му.

Кук се засмя на сладоста на гаджето си.

"Дай ми багажа. " Каза Те и хвана своя куфар.

"Ти ще държиш чантите, аз ще взема куфара и сака. "

"Но би трябвало аз да взема моя багаж. "

"Тежък е и ще трябва да го носим до летището, така че аз ще го взема. "

"Но аз мога да си го нося до там. Не съм бебе, че да не мога. "

"Ти си моето бебе и не искам да се трепеш с този тежък багаж. Така че, вземи двете чанти и да тръгваме, защото нямаме много време. "

Те се примири и взе чантите. Кук тръгна да отваря вратата, но ръка го спря.

"Къде е сутрешната ми целувка? Стана преди мен и я забрави. " Каза Те и се натъжи.

Чонгкук остави ключа на ключалката и сложи малка целувка на устните на Те.

"Така е по-добре. " Каза Техьонг и отново се усмихна.

Двойката почти стигна до летището. Беше 30 минутен път, който мина в Чонгкук, бутащ един куфар и носещ един голям сак. Техьонг беше зад него и искаше да помогне, но Кук отказваше помощ.

"Куки, моля те, нека ти помогна. "

"Мога и сам. "

"Виждам, че се измаряш, защо не си разменим нещата за малко? Тези чанти дори не са чак толкова тежки. "

"Не, това е твърде тежко и ти не можеш да го носиш. "

"Добре, поне ми дай куфара, да го бутам. "

"Те, мога-"

Техните не го послуша и взе куфара от ръцете му. Той почна да върви по-бързо, игнорирайки виковете на Кук, който му казваше да почака.

Те стигнаха до летището и видяха махащия Джимин, също държейки куфар и Юнги, който беше със сак.

Хоби, Джаксън и Бекхьонг бяха на другата страна и също махаха.

Техните забеляза това и тръгна към тях. Чонгкук го последва.

"Готови ли сте за Хавай?! " Попита Джимин и тръгна да прегръща Те.

Двамата станаха доста близки след като прекараха един месец, говорейки си в управлението, защото пак спипаха Юнги да продаване на незаконна трева. За негов късмет, Кук беше полицая, полицая, който се зае със случая и просто каза на Юнги да си плати гаранцията и всичко беше чисто. Мина месец, докато решиха случая.

"Да! Ще се забавляваме много! " Отвърна Техьонг и с Джимин почнаха да подскачат.

Чонгкук реши да види умрелия си приятел Юнги, който изглеждаше като зомби и имаше торбички под очите.

"Добре ли си? " Попита Кук.

"Ужасно ми се спи. Не съм свикнал да ставам толкова ранно. Имам чувството, че умирам бавно. Между другото, честита нова глава. "

"О, благодаря. "

"Приличаш на рок звезда, който е наркоман и има от онези бандани и гъсти бради, който приличат на педофили. Защо не вземеш и брада да си пуснеш, тъкмо ще плашиш данъчните. "

"За човек, на който му се спи, говориш много. "

Юнги завъртя очи.

"Момчета, предлагам да тръгваме, защото самолета излита след 30 минути, а има много хора на скенера. " Каза Хоби и с останали тръгнаха вътре.

Другите ги последваха и влезнаха в летището.