He Is Sweet But Psycho/ Vkook

34-2

Момчетата минаваха през метало детектора.

Беше ред на Техьонг и когато мина, машината забибитка.

Охраната почна да го претърсва и намери електрошок.

"Те, нали ти казах да не взимаш това? Поне не си взел зарядното. " Каза Чонгкук и мина през детектора и при него бибитна.

Охраната намери зарядно зад гърба му.

"Ти базиран ли се? " Кук веднага погледна Те, който се усмихваше глупаво. "Кога успя да ми го сложиш зад гърба? "

"Когато спеше. "

Охраната остави нещата на масата зад тях и продължи.

"Видя ли, сега вече го няма. Ако беше го оставил у нас, нямаше да ти го конфискуват. " Каза Чонгкук и тръгна да си вземе багажа.

Те се усмихна самодоволно. И знаеше как да си вземе играчката обратно.

Момчета се качиха на самолета и заеха местата си. Бяха 2 класа.

Стюардесите минаваха и оставяха по вода и солети на човек.

Тяхните рокли бяха много къси и едва покриваха бедрата им.

"Престани да гледаш! " Каза Техьонг и плясна с ръка бедрото на Чонгкук.

"Какво? Аз не гледам нещо. "

"Ме се прави, че не виждам на къде очите ти сочат. " Този път Те го пляпна по-силно и остави отпечатък на бедрото му.

Кук стигна зъби, защото това заболя доста.

"Другия път ще е по-силно и ще ти направя синини, оформени като ръката ми, за да заппмниш кой трябва да гледаш. "

"Добре, няма да гледам, ще си затворя очите и готово. " Чонгкук си затвори очите.

"И по-добре. "

"Ето го, Хавай! " Каза Хоби и почна да тича по пясъка.

"Чакай, идвам! " Каза Джимин и почна да тича с него към хотела.

"Къде са ви баражите момчета? " Попита Юнги и погледна Джаксън и Бекхьонг.

"О, ние от отдавна ги оставихме в хотела. Имаме познати тук, който ни ги оставиха. Ако искате, ще се обадя да вземат и вашите? " Предложи Бек.

Юнги кимна.

Джаксън извади телефона си и набра някакъв номер.