He Is Sweet But Psycho/ Vkook

28

"Те, пусни бутилката. "

"Добре, щом казваш! "

"Не имах предвид-"

Техьонг държеше стъклена бутилка, която беше много скъпа. Те я взе и искаше да я разгледа. Чонгкук го видя и веднага му направи забележка, но той не слушаше, затова пусна бутилката.

Тя се счупи на пода и малки парченца стъкло се разпръснаха.

"Те, не мърдай от тук, ще се нарежеш. Ей сега идвам с метлата. "

Техьонг го послуша и седеше на мястото си.

Кук влезе с метлата и почна да мете стъклата.

Почисти ги и ги изхвърли.

Върна се обратно при Те, за да го провери.
Седна до него на леглото.

"Куки, имам кръв по краката. "

"Нали ти казах да оставиш бутилката на мястото си?"

"Ти каза пусни и аз пуснах! Ти си виновен, че сега краката ми кърват! "

"Нямах това предвид. Да, аз съм виновен и съжалявам. "

Чонгкук се разтрой е сведе глава.

"Не бъди тъжен, прощавам ти. Куки, погледни ме! "

Кук погледна към него с насълзени очи.

Те го прегърна и почна да гали косата му.

"Не искам да плачеш! Искам да се усмихнеш! "

Кук се отдръпна, но седеше със същото изражение.

"Искам да видя най-широката ти усмивка! "

Той го послуша и се усмихна колкото се можеше повече.

Те се засмя и му щипна бузите.

Той го целуна и продължи да го гали по косата.

"Ще донеса аптечката."

Кук стана и се отправи към кухнята.

Той взе аптечката и се върна при Те.

Започна да трие кръвта с памук, на който имаше риванол. Сложи лепенки на раните и накрая ги целуна.

"Да оздравее по-бързо. "

Те се засмя.

"Еха, сложи лепенки на тигърчета! "

"Имам много такива. "

Техьонг се засмя повече и тръгна да става.

Започна да тича из къщата, викайки.

Изведнъж се чудя згрумолясване, се едно някой е пуснал чувал с картофи на земята.

Чонгкук изтича да види какво става и видя Те, който беше паднал по стълбите, с гъза напред.

"Те! Добре ли си?! "

"Хахах! Това беше забавно! Ще го направя пак! "

"Не, няма да правиш нищо подобно, което може да те прати в болница! "

Те стана и се качи обратно горе.

"Само стой и гледай! "

Техьонг седна на парапета и реши да се спусне, но Кук го хвана и вдигна.

"Стига де! Искам да се спусна! "

"Има си пързалки за тази работа. Няма да ти позволя да си счупиш нещо, камо ли да те пусна да се спускаш по стълбите! "

Те се засмя и остави Чонгкук да го занесе в стаята.