"Омръзна ми! Не стига, че майка ми се сгоди с този нещастен бивш сержант на еди си какво си, ми и син имал! Можеш ли да повярваш? " Джимин се е ядосваше и почна да маха с ръце наляво надясно.
"Ехоооо? Ти слушаш ли ме? "
Чонгкук се обърна към него.
"Да? "
"И какво разбра от това? "
"Че много мрънкаш. "
"Ми да! Няма да живея с миризливия ми доведен баща и неговия досаден син! Виждал ли си го? Много е досаден! Само ме занимава с глупости. Дори ми предложи да излезем да се опознаем. Аз му отказах, но това го накара още повече да ми лази по нервите. "
Чонгкук почни не слушаше какво казва другия. Знаеше, че неговият приятел мрънкаше за всичко. Дори и при най-малката грешка, той винаги се ядосва и тръшка като 5 годишно.
"И аз му казах да ме остави, но той влезе в мойта стая! Почна да ми говори-" Джимин спря и видя, че телефона му звънни.
Той видя кой е и обърна очи.
"Кажи, не ми е до говорене с теб. "
"Не няма! Аз ще се прибера сам! Не ми е нужна детегледачка! Аз съм вече на 18 и мога да си се прибера сам! Не, ако дойдеш- Майната ти! "
Джимин се ядоса още повече и прибра телефона.
"Нека позная. Твоят " доведен брат" идва да те вземе? "
"Да! Майка ми иска с него да се опознаем още повече, затова го е изпратил да ме вземе. "
"Защо просто не приемеш фактите и не се опознаеш с него? Кой ли знае, може да го харесаш? "
"Няма да стане! Никога, ама никога няма да харесам такъв като него! "
"Щом казваш. "
Момчетата станаха и се запътиха към двора. Те си взеха нещата и седнаха на една пейка.
След време се чу бибиткане.
"Чудесно, тук е. " Усещаше се сарказма му.
"Искаш ли да те замараме до вас? "
"Не, аз мога-"
"Моля те! Не мога да съм сам в една кола с него. Моля, моля, моля, мол-"
"Добре! "
Джимин се усмихна широко и тръгна към колата.
Той отвори вратата и седна отпред, а Кук отзад.
"Как беше училището? " Попита големия.
Джимин не каза нищо, само го погледна с безразличен поглед.
"Може ли да не си говорим? Просто закарай приятеля ми до дома му. "
По-големия завъртя огледалото на колата, за да види момчето отзад.
"Как се казваш? " Го попита.
"Казвам се-"
"Не е твоя работа как се казва. Просто карай! "
Другия не каза нищо, само запали колата и тръгна.
+💛+
Съжалявам, ако има грешки.
YOU ARE READING
He Is Sweet But Psycho/ Vkook
FanfictionКим Техьонг е изпратен в лудницата, защото убил някой. След смърта на човека, той изпадна в лудост и започна да се смее истерично и продължаваше да забива ножа си в мъртвото тяло. Чон Чонгкук е полицай, който бе изпратен да гледа психично болен чов...
