-1-

611 42 2
                                        

"Омръзна ми! Не стига, че майка ми се сгоди с този нещастен бивш сержант на еди си какво си, ми и син имал! Можеш ли да повярваш? " Джимин се е ядосваше и почна да маха с ръце наляво надясно.

"Ехоооо? Ти слушаш ли ме? "

Чонгкук се обърна към него.

"Да? "

"И какво разбра от това? "

"Че много мрънкаш. "

"Ми да! Няма да живея с миризливия ми доведен баща и неговия досаден син! Виждал ли си го? Много е досаден! Само ме занимава с глупости. Дори ми предложи да излезем да се опознаем. Аз му отказах, но това го накара още повече да ми лази по нервите. "

Чонгкук почни не слушаше какво казва другия. Знаеше, че неговият приятел мрънкаше за всичко. Дори и при най-малката грешка, той винаги се ядосва и тръшка като 5 годишно.

"И аз му казах да ме остави, но той влезе в мойта стая! Почна да ми говори-" Джимин спря и видя, че телефона му звънни.

Той видя кой е и обърна очи.

"Кажи, не ми е до говорене с теб. "

"Не няма! Аз ще се прибера сам! Не ми е нужна детегледачка! Аз съм вече на 18 и мога да си се прибера сам! Не, ако дойдеш- Майната ти! "

Джимин се ядоса още повече и прибра телефона.

"Нека позная. Твоят " доведен брат" идва да те вземе? "

"Да! Майка ми иска с него да се опознаем още повече, затова го е изпратил да ме вземе. "

"Защо просто не приемеш фактите и не се опознаеш с него? Кой ли знае, може да го харесаш? "

"Няма да стане! Никога, ама никога няма да харесам такъв като него! "

"Щом казваш. "

Момчетата станаха и се запътиха към двора. Те си взеха нещата и седнаха на една пейка.

След време се чу бибиткане.

"Чудесно, тук е. " Усещаше се сарказма му.

"Искаш ли да те замараме до вас? "

"Не, аз мога-"

"Моля те! Не мога да съм сам в една кола с него. Моля, моля, моля, мол-"

"Добре! "

Джимин се усмихна широко и тръгна към колата.

Той отвори вратата и седна отпред, а Кук отзад.

"Как беше училището? " Попита големия.

Джимин не каза нищо, само го погледна с безразличен поглед.

"Може ли да не си говорим? Просто закарай приятеля ми до дома му. "

По-големия завъртя огледалото на колата, за да види момчето отзад.

"Как се казваш? " Го попита.

"Казвам се-"

"Не е твоя работа как се казва. Просто карай! "

Другия не каза нищо, само запали колата и тръгна.

+💛+

Съжалявам, ако има грешки.

He Is Sweet But Psycho/ VkookOù les histoires vivent. Découvrez maintenant